— Моят опит с киборга показва — чу се трети глас, пак мъжки, — че тя невинаги реагира на манипулацията, както се очаква. Възможно е да умее да прикрива енергията си?
— Възможно е — рече жената, но си пролича, че се съмнява. — Кини, претърси периметъра и съседните къщи. Джерико, погледни в спалните.
— Тъй вярно, господарке Перейра.
Стъпките тръгнаха в различни посоки. Входната врата отново се затвори.
Едва бяха минали няколко секунди и жената влезе в тясната кухничка. Ико зърна потрепващите ръкави на червената й роба. Тя застана в средата така близо до нея, че андроидът можеше да я пипне. Но изобщо не погледна надолу, дори не си направи труда да отвори шкафовете.
Както беше клекнала, Ико се взря в профила на жената. Сивата й коса беше подстригана късо, на черта, и при все че беше една от най-възрастните чародейки, които бе виждала, беше запазила хубостта си с изпъкналите скули и плътните си устни. Беше прибрала ръцете си в ръкавите.
Жената остана дълго неподвижна, сбърчила чело. Сигурно търсеше следи от биоелектричество, но така и не забеляза Ико.
А Ико не смееше да мръдне и се радваше, че не се налага да приглушава дишането си — мили звезди на небосклона, когато се бе скрила в стаичката на кораба със Синдер и останалите, шумът от общото им дишане направо й проби тъпанчетата.
Но точно тогава се включи вентилаторът й.
Жената сведе поглед и се стресна.
Ико вдигна ръка за поздрав:
— Здравей!
Чародейката дълго-дълго я зяпа, а най-сетне запелтечи:
– Щит?
— Топло. — Ико грабна една кърпа от шкафа и се нахвърли върху жената. Тя успя да извика, преди Ико да затисне устата й. Чародейката се замята, но Ико я притисна здраво до стената. Лицето на жената побледня, очите й се разшириха от обзелата я паника и андроидът трябваше да преглътне инстинктивното си извинение.
— Хайде, изгуби съзнание — рече мило Ико — и аз ще те пусна.
— Хей!
Ико извърна глава и в този миг един кралски гвардеец ги забеляза през кухненския прозорец. Мъжът хукна към задната врата, отвори я широко и…
Свещени, всемогъщи звезди!
Открай време тя смяташе, че Каи е най-големият красавец в галактиката, но този мъж с мускулесто тяло, загоряла кожа, дяволито вълниста коса и тъжни очи беше…
Той беше…
Насочил пистолет към нея.
Ико избута чародейката пред себе си точно когато мъжът дръпна спусъка. Куршумът уцели жената в гърдите и тя се свлече и бездруго отмаляла от задушаването с кърпата.
Ико я пусна, прескочи тялото й и сграбчи пистолета на мъжа. Той я завъртя и я блъсна в шкафа. Ударът отекна в цялото й тяло. Стражът измъкна пистолета и с другия юмрук замахна право в лицето на андроида. Главата й отскочи назад, тя залитна две, три стъпки и се блъсна в печката. Стражът изруга и разтърси ръка.
Ико тъкмо си мислеше, че е трябвало да си инсталира една-две програми за бойни изкуства, когато втори изстрел раздра аудиорецепторите й. Тя се сви, запуши ушите си и намали звука, макар че вече беше късно.
Когато главата й отново се избистри, видя, че мъжът я зяпа с отворена уста и облещени като понички очи.
— Ама ти_… какво_ си?
Тя сведе поглед. В гърдите й имаше дупка, синтетичната кожа по края й беше обгоряла, а жиците вътре пукаха и светваха. Ико изстена:
— Едва-що го сменихме!
— Ти си… — Мъжът направи крачка назад. — Чувал съм за земните машини, които могат… които са… но ти… — Лицето му се изкриви. Ико достатъчно дълго се бе занимавала с анализ на лицевите мускули, за да познае, че това изражение показва пълна, невъздържана погнуса.
В гърдите й пламна възмущение и се изля навън вероятно през новата дупка в гърдите й.
— Не е учтиво да зяпаш така!
На вратата към дневната се появи силует. Още един страж, в чието лице Ико разпозна човек от личния антураж на Левана. Той беше част от отряда, който ги нападна на покрива в Ню Бейджин.
— Какво стана? — излая мъжът, обхващайки с поглед падналата чародейка, сваления пистолет на хубавия страж и Ико.
Очите му блеснаха, когато я позна, и той се ухили широко:
— Добър улов, Кини. Пътуването не се оказа толкова безсмислено, колкото си смятах. — Той прекрачи тялото на чародейката.
Ико вдигна юмруци и се опита да си спомни всички бойни съвети, които Вълка даваше на Синдер.