— Диша, но сигурно е получила сътресение.
Процесорът на Ико се задави:
— Ти на чия страна си?
Той вдигна очи. Носът му потръпна, когато отново зърна зеещата дупка от куршума, но този път побърза да отмести поглед.
— Научихме, че принцесата е мъртва. Мислех, че друг я е убил.
Ико закри с ризата раната на гърдите си.
— Страж на име Хиацинт е получил заповед от кралицата да я убие, но вместо това й е помогнал да избяга.
— Хиацинт Глина.
Тя присви очи:
— Защо ни помогна?
С навъсено чело Кини отпусна принцесата на пода. Цялата кухня беше в кръв. От чародейката. От Джерико. От Уинтър.
— Аз помагам на нея — рече Кини, сякаш беше важно да го подчертае. Намери кърпата, с която Ико се бе опитала да удуши господарката Перейра и превърза с нея, както можа, раната на Уинтър. Когато свърши, стана и взе окървавения нож.
Ико отстъпи назад.
Мъжът спря.
— Искаш ли да срежа вървите?
Тя огледа лицето му. Не можеше да спре да го зяпа.
— Да, моля те?
Обърна се с гръб и той набързо ги преряза. Когато вдигна ръце, Ико очакваше да види резки по кожата си, но острието не я бе докоснало дори.
— Ето каква е историята — рече Кини и посочи пистолета върху шкафа. Ико разбра, че мъжът предпочита да не поглежда към нея и все си намира начин да гледа встрани. — Ще скалъпя в доклада, че ти си отнела пистолета ми и си убила господарката Перейра и сър Джерико, а сетне си успяла да избягаш. За принцесата и дума няма да отворя. Те дори не знаят, че е жива. — Той посочи носа й, дръзвайки да задържи погледа си повече от половин секунда. — А ти ще я отведеш някъде далеч оттук. И хубаво ще я скриеш.
Ико скръсти ръце.
— А ето че ние сме я тикнали в тази къщурка в напълно случайно избран миньорски сектор. И защо ли досега и през ум дори не ни е минало хубаво да я скрием?
Кини дълго я гледа с непроницаемо изражение и накрая попита:
— Ти май разбираш от сарказъм.
— Естествено, че разбирам от сарказъм — сопна се тя. — Това да не ти е теоретична физика?
За миг мъжът раздвижи челюстта си, сетне поклати глава и се обърна да си върви.
— Погрижи се за нея. — Погледна още веднъж принцесата и си тръгна.
Глава четиридесет и втора
Синдер и Вълка бяха отведени на един подземен аеродрум, натъпкан с очукани товарни кораби и три кралски капсули, което обясняваше защо пристигането на враговете им не беше задействало алармите. Синдер беше поставила часовои само на пероните на влаковете маглев.
Тя остро се смъмри с надеждата, че някой ден ще има възможност да се поучи от грешката си.
Ръцете й бяха вързани здраво с белезниците и Синдер имаше чувството, че ще изскочат от ставите. Вълка вървеше зад нея и тя усещаше енергията му. Беше отчаян и изпълнен със смъртоносна омраза. Трепереше от страх за Скарлет. Беше смазан и съкрушен от убийството на Маха.
На аеродрума чакаше един от стражите. Косата му беше разрошена, но лицето му не изразяваше никакво чувство.
— Докладвай — рече Еймъри. Той вървеше, накуцвайки, и Синдер си мечтаеше да го ритне точно там, където се бе забил куршумът.
— Господарката Перейра и сър Джерико Солис са мъртви.
Еймъри вдигна вежди. Неочакваната вест го изпълни единствено с любопитство.
— Как?
— Един земен андроид ни нападна в къщата на Кесли — обясни стражът.
Сърцето на Синдер подскочи.
— Разрази се битка. Андроидът не се повлия от манипулацията на съзнанието, а и куршумите не го засегнаха много. Тя… той удуши господарката Перейра, след което аз влязох с него в ръкопашен бой. Андроидът измъкна пистолета ми и застреля сър Джерико и господарката Перейра. Докато беше с гръб, аз успях да забия ножа си в гърба му и му пречупих гръбнака. Така успешно го обезвредих.
Синдер усети пулсираща болка зад очите — признак за сълзите, които никога нямаше да потекат. Първо Маха, а сега и Ико…
— Когато опасността премина, претърсих щателно останалата част от къщата и съседните имоти — продължи стражът. — Други съучастници не открих.
Поне не бяха открили Уинтър и доколкото Синдер можеше да прецени, Трън и Скарлет също.
Еймъри дълго се взира в стража, сякаш търсеше недостатък в историята му.
— Какво стана с андроида?