Уинтър опипа изтръпналия си скалп. Косата й беше мокра. Погледна падналия гребен и видя, че локвата с вода бе станала гъста и лепкава от кръв.
— Грешиш — рече тя и погледна кралицата в очите. — Ти си убийцата. Ти си хищникът. Ти не разбираш нищо от вярност и любов. — Тя протегна ръка към Рийо, той я подуши, а сетне намести главата си върху коляното й. — Той не е просто животно. Той винаги е бил мой приятел.
Когато отвори очи, селската къща беше изчезнала, а на нейно място се появиха порутени стени, запуснати мебели и пердета, покрити с реголитен прах. Уинтър примигна няколко пъти, за да прогони тежката сънливост от очите си и пулсиращото главоболие. Още усещаше миризмата на кръв, а скалпът все така я болеше там, където гребенът го бе наранил.
Не, където се бе ударила в ръба на масата.
Някой я беше сложил на канапето. Краката й висяха от края му.
— Здрасти, куку!
Уинтър махна косата от лицето си и установи, че главата й е увита с кърпа. Погледна към Скарлет, която беше донесла един стол от кухнята и седеше на обратно, отпуснала ръце върху облегалката му. Пак беше надянала якето с качулката. Петната бяха изчезнали, но то пак си беше старо и дрипаво. Скарлет не беше в по-добро състояние. Очите й бяха зачервени, лицето й — на петна. Обичайната й буйност се бе стопила до горчиво изтощение.
— Ико ни разказа какво се е случило — рече тя с отслабнал, дрезгав глас. — Съжалявам, че не съм била тук, но се радвам, че тя е била тук.
Уинтър се надигна. Ико седеше с кръстосани крака на пода и подръпваше един конец от разкъсаната кожа на гърдите си. Трън се беше подпрял на вратата. Носеше част от униформата на лунен страж и тя трябваше да погледне втори път, за да се увери, че това е той. Ослуша се, но къщата беше притихнала.
Уинтър усети страх.
— Къде са другите?
— Нападнаха сектора — рече Трън. — Отведоха Вълка и Синдер и… убиха Маха.
Скарлет стисна облегалката на стола.
— Не можем да останем тук. Преместихме телата на стража и чародейката в задната спалня, но главата си залагам, че ще дойдат скоро да ги приберат.
— Стражът, който ни помогна, ми каза да скрием Нейно Височество. Сигурна съм, че искаше да каже да я изведем от този сектор, но къде другаде може да идем? Прегледах картите на Луната и единственото място, където можем да се скрием, е под земята. Така поне ще сме далеч от хората, а камерите не са толкова на често в тунелите и мините, но и това решение не ми се вижда най-доброто.
— Няма най-добро решение — рече Уинтър и се облегна върху възглавничката. — Кралицата ще ме намери, където и да ида. Тя ме намира дори в сънищата ми.
— Не само ти имаш кошмари — измърмори Трън. — Но все още има шанс гневни маси народ да се изсипят в Артемизия след четири дни и да поискат нов режим. Дали Синдер ще е още жива тогава?
Спогледаха се, но без много оптимизъм.
— Официалните екзекуции се изпълняват в двореца Артемизия — обади се Уинтър. — Там са я отвели.
— Защо просто не я убиха тук? — попита Скарлет. — Защо трябваше да си създават тези главоболия?
Трън поклати глава.
— Левана иска да я екзекутира така, че да покаже колко безсмислен е този бунт.
— Смяташ ли, че ще го излъчи? — рече Ико.
— Гарантирам ви, че така ще стане — отвърна Уинтър. — Кралицата обича публичните екзекуции. Отличен начин да пречупи волята на всеки непокорен дух.
Трън разтри челото си.
— Тогава ще я убие скоро. Тази вечер или утре. Какво по-хубаво от екзекуция в деня на сватбата.
Уинтър сви колене до гърдите си и здраво ги стисна. Денят беше започнал тъй обещаващо за спътниците й. Излъчването на записа мина безпрепятствено, хората бяха отвърнали на призива на Синдер. А сега всичко свърши. Левана пак беше кралица, а милата Селена скоро щеше да умре, както и Хиацинт, ако вече не са го убили.
— Спрете!
Тя вдигна глава не толкова заради заповедта на Трън, колкото заради твърдия му тон. Скарлет и Ико също го погледнаха.
— Спрете да се държите тъй умърлушено! Всички! Нямаме време да се вайкаме!
— Ти не си ли умърлушен? — попита Уинтър.
— Тази дума не съществува в речника ми! — Трън се оттласна от вратата. — Кажи ми, Ико, ние влязохме ли скришом в къщата на стражите и излъчихме ли посланието на Синдер по цялата Луна?