— Тъй вярно, капитане.
— Скарлет, аз спасих теб и Вълка, когато цял Париж беше под обсада, нали?
Тя вирна вежди.
— Всъщност, струва ми се, че Синдер…
— Спасих те. — Той посочи Ико. — А успях ли да измъкна теб и Синдер от онази затворническа килия и да ви закарам на борда на „Рампион“?
— Е, по онова време, аз не бях съвсем…
— Вси спатии, Ико, просто отговори на въпроса.
Скарлет забарабани с пръсти.
— Накъде биеш?
— Натам, че все нещо ще измисля, както винаги. Първо, ще намерим начин да се вмъкнем в Артемизия. Ще намерим Крес и ще спасим Синдер и Вълка. Ще свалим Левана от трона и с помощта на звездите ще направим Синдер кралица, та да ни плати куп пари от кралските ковчежета, за да се пенсионираме много богати и много живи, ясно ли ви е?
Уинтър заръкопляска.
— Прекрасна реч! Каква находчивост и храброст!
— Но необяснимо как й липсва истинска стратегия — обади се Скарлет.
— О, добре че и ти забеляза — рече Ико. — Започнах да се тревожа, че процесорът ми дава грешка. — И тя се опипа по тила.
— Работя по този въпрос — изръмжа Трън. — Засега най-важното е да се измъкнем от този сектор. Ще мисля по-добре, когато наоколо няма чародеи. Освен това, ако се придвижваме с влак маглев, няма скоро да пристигнем в Артемизия.
— Един недостатък на този план, който не е точно план. — И Скарлет посочи Уинтър. — Нея там няма да я връщаме. Все едно да им я поднесем на тепсия.
Уинтър свали кърпата от главата си. По нея беше останало неголямо петно от кръв. Принцесата се питаше дали главоболието някога ще стихне.
— Права си. Ще сляза под земята, както Скарлет предложи.
— Ти да не си къртица, че да слизаш под земята — възрази Скарлет. — И къде ще отидеш? Какво ще правиш? Там има ли други хора? Трябва ли да си носиш храна? Ами ако…
— Рийо също ми се яви в съня. — Уинтър сгъна кърпата на коляното си. — Опита се да ме защити от кралицата. Мисля, че ми е простил убийството.
Скарлет избухна в остър, налудничав смях.
— Ти слушаш ли ме? Нима не разбираш? Синдер и Вълка ги няма! Левана ги пипна. Сега ще ги измъчва, ще ги убие и… — Скарлет се разрида и наведе глава. Раменете й се тресяха. — На никого не му пука за тъпия ти сън и за тъпите ти илюзии! Арестуваха ги! — Тя изтри носа си с опакото на ръката си. Беше грозна, когато плачеше, и това много се харесваше на Уинтър.
Тя се наведе напред и докосна Скарлет по рамото. Скарлет не се отдръпна.
— Разбирам. За мен ще бъде опасно да се върна в Артемизия, но това не означава, че не мога да помогна на Селена и на моя народ. Аз също имам план, който не е точно план.
Скарлет я погледна изпод вежди с кръвясали очи.
— Страх ме е да попитам.
— Трън и Ико ще се върнат в Артемизия и ще се опитат да спасят Селена, Вълка, Хиацинт и Крес, а през това време аз и ти ще слезем под земята, в галерите от лава и в сенките, и там ще съберем наша армия.
— О, ще слезем значи под земята и ще си съберем армия? — Скарлет подсмръкна и вдигна ръце във въздуха. — Защо изобщо се моря да говоря с теб? Няма полза. Ти си главното Б на Безполезността!
— Говоря сериозно. Там има убийци, животни и хищници, които жадуват свободата си. Ти знаеш това, Скарлет, дружке. Нали вече освободи един от тях. — Уинтър се надигна и се подпря на стената, сетне заобиколи масичката.
Скарлет завъртя очи, но Ико заговори:
— Казармите, казармите, където Левана държи войниците си, се намират в галерите от лава.
Трън отмести поглед от Ико към Уинтър.
— Войниците? Искаш да кажеш вълците мутанти? Ти да не си откачила?
Уинтър се изкикоти.
— Може би — рече тя и докосна Трън по бузата. — Нали всички все това ми повтарят.
Глава четиридесет и четвърта
— Кралицата е нащрек. — Хиацинт закопча ножницата и кобура върху униформата си. — Мълчи си, преструва се, че нищо не е станало, за да не се уплашат семействата. Но се усеща някаква промяна.
Скръстила крака на леглото, Крес стискаше портскрийна до гърдите си. С всеки изминал час изкушението да изпрати съобщение на Трън и другите растеше. Глождеше я любопитство, а раздялата я караше да се чувства напрегната, самотна. Но не можеше да рискува да проследят сигнала. Как да изложи на опасност тях или пък себе си?