И все пак. Тази откъснатост я измъчваше.
— Знаеш ли дали са излъчили записа?
Хиацинт сви рамене и с ловки, умели движения провери заряда на пистолета и предпазителя. Сложи го в кобура. Ножницата му остана празна — нали беше дал ножа си на Скарлет. Крес го бе попитала дали липсата му няма да събуди подозрения, но ако поискаше нов, щеше да привлече още повече внимание.
— Знам, че кралицата е направила свое импровизирано излъчване. Предполагам, че е използвала и императора, но не го излъчиха в Артемизия и не знам какво се казва в него. Може да са били някакви глупави обявления покрай сватбата.
Крес облиза устни.
— Ако можех отново да вляза в контролния център, щях да разбера…
— Не!
Тя го изгледа кръвнишки, но той размаха пръст пред носа й.
— Вече достатъчно рискувахме. Оставаш тук. — Обърна се, сложи си нараменниците и отново заприлича на верния слуга на кралицата. — Тази вечер смяната ще е дълга — на пост съм по време на сватбата и празничното пиршество. Но тъй като повечето гвардейци също са на пост, тук поне ще бъде спокойно.
Крес въздъхна. Някога тишината и спокойствието й носеха утеха. В крайна сметка на такъв живот беше свикнала на сателита. Но сега се чувстваше още повече като затворник.
— До скоро — измърмори тя, а сетне добави почти на шега: — Донеси ми малко от тортата.
Хиацинт се спря с ръка на вратата. Лицето му се смекчи.
— Ще гледам да измъкна едно парче.
Отвори и замръзна.
Сърцето на Крес щеше да изхвръкне.
В коридора стоеше друг страж, вдигнал ръка, за да почука. Погледна Хиацинт, после Крес.
Хиацинт бързо се съвзе, скръсти ръце и се подпря на касата, препречвайки погледа на другия мъж.
— Какво искаш?
— Коя е тази?
— Не е твоя работа!
— О, я стига! — Стражът блъсна ръката на Хиацинт и се вмъкна непоканен в стаята. Крес се долепи до стената и тъй силно стисна портскрийна си, че чу как пластмасата простена в знак на протест. — Много гвардейци си вземат метреси, но ти не си от тях.
Вратата зад него се затвори.
Крес бе зяпнала непознатия, когато чу свалянето на предпазителя.
Мъжът застина. Беше с гръб към Хиацинт. На лицето му се изписа почуда и той вдигна и двете си ръце.
— Кой е казал, че ми е метреса? — изръмжа Хиацинт.
Крес преглътна. Стражът имаше загар, а вълнистата му коса беше подстригана над ушите. Тя не помнеше да го е виждала на доковете, когато им устроиха капана.
— Очаквах по-друго посрещане — рече стражът.
Хиацинт го държеше на мушка.
— Не обичам хора, които си врат носа в моите работи. — Лицето му беше спокойно. Толкова спокойно, че Крес имаше чувството, че вижда непознат. — Кини, нали така беше?
— Точно така.
— Още не съм ти благодарил, задето свидетелства в моя полза на процеса.
— Дреболия.
— Вземи оръжието му.
Дълго време мина, преди Крес да разбере, че Хиацинт говори на нея. Тя ахна, скочи от леглото и взе пистолета и ножа на Кини, а той не мръдна.
— Не ми се ще да те убивам, но ще трябва да ми дадеш убедителна причина да не го правя.
Веждите на Кини помръднаха. Погледна Крес с любопитство, но изобщо не беше уплашен.
— Спасих ти живота.
— Вече стана дума за това.
— Ако стреляш, всички гвардейци ще дотърчат.
— Повечето вече са на пост. Ще рискувам.
Крес сякаш долови усмивка, но Кини се обърна с лице към Хиацинт.
— Тогава какво ще кажеш за това, че спасих живота на принцеса Уинтър?
Хиацинт присви очи.
— Носят се слухове за бунт във външните сектори. Току-що се завърнах от акция в РМ-9 и докато претърсвах къщата на известен поддръжник на бунтовниците, доста неочаквано за мен се натъкнах не на друг, а на самата принцеса. Мислех, че е мъртва, както всички други. — Той наклони глава. — Сигурно е ужасно да смятат, че си я убил от дребнава ревност. То и аз да си призная, също вярвах. Донякъде се изкушавах да ти видя сметката за наказание и не съм единственият.
Един мускул трепна на лицето на Хиацинт.
— Съжалявам, че грешно съм те преценил. — Кини свали ръце и пъхна палци в колана си. Хиацинт не се помръдна. — Знам, че я обичаш повече от който и да е от нас.
Когато мълчанието се проточи толкова, че стана нетърпимо, Крес попита: