— Значи… тя е жива?
Кини я погледна и кимна.
— Казах й да се скрие добре. Доколкото знам, всички мислят, че е мъртва.
Хиацинт проговори с такъв глас, сякаш имаше пясък на гърлото:
— Добре ли изглеждаше?
Кини изви устни, развеселен.
— Бих казал, че изглеждаше по-добре от добре, но ти сигурно все пак ще ме застреляш.
Намръщен, Хиацинт свали оръжието, но не го прибра.
— Значи си я видял. Това обаче не обяснява как така си спасил живота й.
— Джерико също беше там. Предполагам, че той е знаел за заповедта на кралицата. Искаше да я убие и да домъкне тялото й тук, затова го застрелях.
При все че се стараеше да си придаде равнодушие, Крес чу как гласът му трепна.
— Уби ли го? — попита Хиацинт.
— Да.
Дълго се гледаха с ненавист, докато накрая Хиацинт рече:
— Мразех го.
— Аз също.
Постепенно Хиацинт се отпусна, но подозрението все още бе изписано на лицето му.
— Благодаря ти, че ми каза. Аз… тревожех се за нея.
— Дойдох за друго. Да те предупредя. В онзи сектор видяхме една кралска капсула, мястото на която не е там. Главата си залагам, че е твоя. Щом аз се досетих, кралицата също ще разбере. Тя може и да си мисли, че Уинтър е мъртва, но съвсем скоро ще узнае истината. — Замълча. — Кого заплаши да убие, ако не изпълниш заповедта й?
Хиацинт преглътна.
— Никого.
— Не вярвам. — Кини хвърли поглед на оръжията си, които лежаха до Крес, но не посегна да си ги вземе. — Веднъж нареди да убият малката ми сестра, а аз просто бях изгубил дирите на една прислужница, която бе откраднала нейни обеци.
Крес ококори очи. Но Хиацинт не се учуди.
— Е, който и да е бил — продължи Кини, — и двамата ще изгубите живота си, ако незабавно не се ометете оттук, преди Левана да е узнала, че си я излъгал. — Обърна се към Крес. — Сега вече мога ли да получа оръжията си? Остават ми пет минути, преди да се явя на служба.
Хиацинт се поколеба, сетне кимна и пъхна пистолета в кобура. Той се мръщеше, докато Кини прибираше ножа и пистолета си.
— Защо рискува живота си заради мен… за втори път?
— Такова би било желанието на принцесата. — Кини се запъти към вратата, като внимаваше да не се бутне в Хиацинт, минавайки край него. — Нейно Височество убеди кралицата да вземе сестра ми за прислужница, вместо да я убие, тъй че аз съм й голям длъжник. — Той кимна към Крес. — Която и да си, никога не съм те виждал.
Мъжът се измъкна навън и Хиацинт не се опита да го спре.
Сърцето на Крес още биеше тежко.
— Радвам се, че не го уби — прошепна тя.
— Аз самият не съм много сигурен. — Той огледа стаята, но Крес не знаеше какво си мисли. — Ще изчакаме крилото да се изпразни и заминаваме.
Тя стисна портскрийна си. Вълнуваше се, но и се страхуваше да напусне убежището си.
— Хиацинт, Левана заплаши ли да убие някого, ако ти не убиеш Уинтър?
— Как иначе. Тя така действа.
Сърцето я заболя за него, за Уинтър, за жертвите, които не познаваше.
— Кого?
Той се обърна и взе да рови в едно чекмедже, но Крес виждаше, че не търси нищо определено.
— Никой — рече той. — Никой важен.
Глава четиридесет и пета
— Толкова ли няма новини на тази забутана планета? — недоволстваше Каи, прекарвайки пръсти по основата на холографа — лунната версия на вездесъщия нетскрийн.
— Тук е диктатура, Ваше Величество — рече Торин, който, скръстил ръце, се взираше през прозореца към проблясващите води на езерото. — Нима мислите, че щяхме да вярваме на новините даже и да имаше?
Каи не му отвърна, само отново прекара пръсти по холографа.
Същата сутрин бе пратил съобщение на кралицата, че за зла участ, сватбата трябва да се отложи, ако не му позволят да се срещне преди това със съветника си, под предлог, че е най-добре запознат с брачните обети и традиции и така ще изпипа работата, та с Левана да скрепят здраво политическия си съюз.
За негова изненада тя се съгласи.
Каи си отдъхна, когато пак видя съветника си и с очите си се увери, че е невредим, но наред с облекчението, растеше раздразнението и безпокойството му. Предаванията на кралицата бяха последната причина за оплакванията му. Нямаше нищо за гледане, освен куп безсмислици.