Стражът понечи да се засмее, но се сдържа. Поклони се отново и се оттегли в коридора.
Каи набързо разкъса опаковката, нетърпелив да приключи поредното мъчение, което Левана му бе замислила. Докато повдигаше капака на кутията, си представи малки окови.
Каи се вцепени. Кръвта нахлу в главата му.
Върху бяло кадифе бе поставен пръст. По кокалчетата му имаше грес, а от единия край стърчаха жици.
Стомахът му се обърна.
— Тя е заловила Синдер — рече и подаде кутията на Торин. Замаян, Каи се върна до прозорците. Подаръкът му даде отговор на толкова много въпроси и той разбра, че Торин е имал право.
Понякога беше по-добре човек да тъне в неведение.
Левана отдавна не помнеше да се е чувствала тъй удовлетворена.
Досадната й племенница отново бе под ключ, а скоро изобщо нямаше да се налага да я търпи.
Противната й доведена дъщеря беше мъртва и нямаше да слуша повече мрънканията й и да отстъпва пред глупавите й желания.
След няколко часа щеше да се омъжи за императора на Източната република, а два-три дни след това щяха да поставят короната на главата й и да й дадат титлата императрица. Не след дълго щеше да сложи ръка на Земята. Ресурси. Богати почви. Място, където народът й да се радва на красотата и разкоша, които земляните смятаха, че им се полагат.
Представи си как след векове в учебниците по история ще се разказва за лунната кралица, която завладяла синята планета и поставила началото на нова ера. Ера, в която управлявали най-достойните.
Левана не усещаше тежестта на скъпоценните камъни, зашити по ръкавите на роклята й и провесени на врата й. Не забелязваше прислугата, която се суетеше край нея, наместваше полите на сватбената си рокля, оправяше кринолина и донагласяше корсажа й.
И без огледалата Левана знаеше, че е красива. Тя беше най-красивата кралица на Луната и Каито бе късметлия, че я взема за невеста.
Тя най-сетне отпрати слугите усмихната.
— Невероятна сте, кралице моя.
Левана се обърна и видя до вратата Еймъри.
— Що за своеволие да влезеш, без да оповестиш — рече тя, макар че в тона й нямаше упрек. — Подготвям се за брачната церемония. Какво искаш?
— Съжалявам, че ви прекъсвам. Разбирам, че това е паметно събитие за всички нас. Но ми се искаше да ви успокоя за тазвечерната ни… специална гостенка — киборга. Тя ще бъде доведена в тронната зала по време на банкета, както пожелахте. Всичко е уредено.
— Радвам се да го чуя. Каква изненада ще бъде това за новия ми съпруг! — Тя потърка с палец безименния си пръст и почувства износената каменна халка, която вечно й напомняше за първия й съпруг, бащата на Уинтър. Той завинаги щеше да остане единствената й любов. Кралицата отдавна беше дала клетва, че никога няма да свали пръстена от ръката си.
Прикриването му се бе превърнало в нейна втора природа, точно както обаянието за червените й устни и ведрия й глас.
— Има още нещо, което трябва да ви съобщя, макар че все още водим разследване и не ми се иска да ви безпокоя, когато часът на сватбата е тъй близо вече.
— Щом киборгът е зад решетките — рече Левана усмихната, — нищо друго не може да ме огорчи.
— Радвам се да го чуя, кралице моя, защото при визитата си в миньорския сектор открихме нещо подозрително — кралски кораб. Когато проверихме, разбрахме, че корабът е зачислен не на друг, а на сър Хиацинт Глина.
Левана се обърна към Еймъри и го заслуша внимателно.
— Продължавай.
— Според документацията корабът е напуснал Артемизия четиридесет и седем минути след смъртта на принцеса Уинтър. Разбира се, сър Глина по това време беше в двореца, а ние не знаем кой е управлявал кораба. Подозрително е и това, че който и да е бил на борда, се е озовал в същия сектор, където са били киборгът и сподвижниците й.
Еймъри запази неутрално изражение, но човек лесно можеше да долови подозренията му.
— Нали разполагаме със запис от смъртта на Уинтър?
— Така е, кралице моя. Но ако помните, в онзи ден имахме технически проблеми и токът спираше ту тук, ту там в двореца и камерите угасваха. Позволете ми.
Той приближи нетскрийна, който по нареждане на Левана бе поставен в красивата рамка, някога държала огледало, още преди всички огледала да бъдат унищожени. Миг след това кралицата видя Хиацинт и Уинтър в менажерията. Вълкът вървеше крадешком по дирите им. Уинтър целуна стража с такава страст, че Левана изръмжа. Тогава Хиацинт вдигна ножа и го заби в гърба й. Тялото на Уинтър се отпусна и той я положи на земята с нежността на влюбен мъж. Под нея се разля локва кръв.