Записът свърши.
Левана повдигна вежди.
— Тя е мъртва.
— Може би. Но аз имам подозрения, че смъртта й е била инсценирана. Вижте, записът свършва тук. Нямаме кадри как Хиацинт изнася тялото и убива вълка, за да прикрие следите си, както сам каза, че е направил. Много удобно е, че точно тази камера спира да работи.
Левана пое шумно дъх.
— Разбирам. Задръжте сър Глина в ареста засега. Ще го разпитам тази вечер на банкета.
— Аз си позволих да изпратя да повикат стража, Ваше Величество, но се боя, че е изчезнал.
Това вече я накара да се замисли.
— Изчезнал?
— Още преди два часа е трябвало да се яви на служба, но никой не го е виждал. Стражите, които разпитахме, не са го виждали от вчера, когато е свършила смяната му.
Левана погледна разсеяно през прозореца към своето красиво езеро, към своя хубав град.
Хиацинт беше избягал.
Само хората с гузна съвест бягат.
Това означаваше, че Уинтър е жива.
Кралицата стисна зъби от омраза — не защото доведената й дъщеря не беше умряла, а защото един бездарен страж се бе осмелил да я направи на глупачка. Но тя си пое въздух и позволи на омразата да се оттече от напрегнатите й рамене.
— Все едно. Принцесата е мъртва дотогава, докато народът вярва, че е мъртва. Това нищо не променя. Чакат ме далеч по-важни дела.
— Безспорно.
— Ако някой открие Хиацинт Глина, да го убие на място. Ако се чуе нещо за принцесата, на часа да бъда известена.
Еймъри се поклони.
— Така да бъде, кралице моя. Оставям ви да се приготвяте. Поздравявам ви със скорошното ви щастие.
Усмивката на Левана беше искрена. Скорошното й щастие. Хареса й как звучат тези думи.
Еймъри се обърна да си върви.
Левана го спря:
— Почакай. Има още нещо.
Еймъри спря.
— Екзекутирайте родителите на Хиацинт Глина публично. Да напомним на хората, че предателства няма да търпя. Наредете на стражите в техния сектор да ги убият още сега, та смъртта им да не помрачи излъчването тази вечер. — Тя приглади корсажа си. — Хиацинт ще проумее, че той е виновен за смъртта им.
Глава четиридесет и шеста
Без да разбере как, Каи отново се оказа облечен като младоженец. Думичка не продума, докато стилистите оправяха косата и одеждите му. Ако пак ги видеше, нямаше да може да познае ни един от тях.
Синдер беше мъртва. Или пък Левана я държеше някъде. Каи не можеше да реши кое от двете е по-лошо.
Синдер.
Отново и отново нашепваше мислено името й и всеки път трън се забиваше в плътта му.
Смелата, решителна Синдер. Умната, находчива, саркастична Синдер.
Императорът отказваше да повярва, че е мъртва. Какво в действителност показваше един пръст? Той прехвърли в ума си и най-невероятните възможности. Левана нарочно му е пратила този пръст, изработен от някой занаятчия, за да го измъчва. А може би Синдер го бе изгубила в битка, но все пак се бе спасила. Или… сигурно имаше и друго обяснение. Тя не можеше да е мъртва.
Не и Синдер.
Умът му беше размътен както в онзи следобед, който изкара в мъгляв сън. Мъгляв кошмар.
Но дали пръстът означаваше онова, от което се боеше, или не, той скоро щеше да стане съпруг на Левана. И то след всичките им мечти и надежди. Всичко щеше да свърши тъй, както кралицата го бе замислила от самото начало.
— Какво правя всъщност? — попита той Торин, който се върна, преоблечен с костюм.
Дали пък това не беше чародей, който се бе преобразил на Торин…
Каи стисна очи.
Мразеше всичко тук!
Торин въздъхна и се приближи до него. Земята висеше над тях, почти изпълнена докрай в небето, осеяно със звезди.
— Слагате край на войната — рече съветникът му — и получавате лекарството.
Младият император толкова често използваше същите аргументи, че те вече губеха смисъла си.
— Не трябваше да става така. Все си мислех… наистина вярвах, че тя има шанс.