Тя замълча, за да може думите й да стигнат до хората. На Каи му идеше да повърне.
Камин погледна младоженката и младоженеца.
— Тук сме, за да станем свидетели на брака между император Каито от Източната република и кралица Левана Блекбърн от Луната.
Каи впери поглед в Левана през воала й. Ироничната й усмивка потисна съпротивата му да приеме истината.
Синдер или беше пленена, или мъртва. Сватбата щеше да мине, както беше предвидено, а след два дни щеше да се състои и коронацията.
Беше останал само той. Последната защитна линия между Левана и Земята.
Е, така да бъде.
Той стисна зъби и отново погледна свещенослужителя. Кимна леко. Сватбата започна.
Глава четиридесет и седма
— Младоженецът да вземе своята лента и да я увие три пъти около лявата китка на невестата си като символ на любовта, честта и уважението, което навеки ще свързва брачния им живот — изрече Камин и разви кадифената лента от една ролка. Взе сребърните ножици от подноса и отряза парчето.
Каи се опита да поеме лентата хладнокръвно. Тя проблясваше с цвета на слонова кост като пълната луна, в контраст със синята копринена лента, която вече бе увита около неговата ръка, цветът на Земята.
Сякаш съзнанието му се рееше някъде над него и наблюдаваше как пръстите му увиват лентата около тънката китка на Левана — веднъж, два пъти, три пъти — и я завързват небрежно, явно заради нежеланието му да я докосне. Когато кралицата завърза неговата лента, леко докосна китката му, от което тръпки го побиха.
— Сега аз ще завържа двете ленти една за друга — обяви Камин с премерен, спокоен глас. Тази жена нито веднъж не се бе запънала по време на церемонията. — Това символизира единството на жениха и невестата, а също и на Луната и Източната република, която представя планетата Земя, на осмия ден от месец ноември 126 година от третата ера. — Тя остави подноса настрани и взе краищата на лентите.
Каи наблюдаваше с хладен интерес как тънките й пръсти завързаха двете ленти. Тя дръпна краищата и стегна възела. Каи се втренчи в него, но не усещаше никаква близост.
Той не беше тук.
Това не се случваше наистина.
За секунда той отправи взор към Левана и омразата му го издаде. Всичко стана много бързо, но тя някак успя да долови погледа му. Усмихна се и в гърба му се забиха ледени игли.
Това беше истина. Това беше неговата съпруга.
Зад воала устните на Левана се извиха. Макар тя да не проговори, той чу гласа й да го нарича нежен и свенлив, потъпквайки младостта и невинността му. Каи не можа да определи дали гласът идва от възбуденото му въображение, или от нещо, което тя бе впръскала в мислите му.
И никога нямаше да узнае.
Женеше се за жена, която вечно щеше да го държи във властта си.
Колко различна от нея беше Синдер. Селена. Нейната племенница, при все че сякаш бе немислимо двете да имат нещо общо помежду си, особено произхода им.
Мисълта за Синдер болезнено му припомни киборгския пръст върху коприната и той потрепери.
Свещенослужителят спря, но Каи вече беше овладял лицето си. Въздъхна бавно и й кимна леко да продължи.
Камин взе портскрийна си и Каи направи усилие, за да възвърне хладнокръвието си. Спомни си мутантите, които избиваха невинни хора. Спомни си баща си на смъртния му одър в дворцовия изолатор, докато в същото време Левана е държала в ръцете си лекарството. Спомни си за хората, чийто живот щеше да спаси, когато войната свършеше и той получеше противоотровата.
— Сега ще започнем с размяната на брачните обети, написани от съвета на лидерите на Земния съюз. Първи ще бъде младоженецът. Моля, повтаряйте след мен. — Камин вдигна очи, за да се увери, че Каи следи думите й. — Аз, Каито, император на Източната република на Земята…
Той повтори услужливо като андроид.
— … вземам за жена и бъдеща императрица на Източната република Нейно Кралско Величество кралица Левана Лунска…
Каи отново беше напуснал тялото си. И наблюдаваше отгоре. Слушаше думите, но не ги разбираше. Те се бяха изпразнили от съдържание.
— … да управлява рамо до рамо с мен със състрадание и справедливост, да почита законите на Земния съюз, писани от нашите деди, да бъде застъпник на мира и правдата сред всички народи.