Нима имаше човек, който да повярва и на една думичка от тези глупости?
— От този ден насетне тя ще бъде моето слънце на зазоряване, нощем — моята луна, и аз давам обет да я почитам и обичам до смъртта.
Кой беше написал тези клетви? Та Каи не беше чувал нещо по-нелепо в живота си!
Но ги повтори безчувствено, безучастно. Министър Камин му кимна одобрително, а сетне се обърна към Левана.
— А сега младоженката да повтаря след мен…
Каи не чуваше гласа на Левана, загледа се в свързаните им ръце. Лентата около неговата китка започваше да го стяга. Пръстите му изтръпваха. Кръвта не стигаше до тях. Но лентата нежно обгръщаше ръката му.
Звезди, ама че горещо беше тук!
— … и се кълна, че ще го обичам и почитам до смъртта.
Каи изсумтя. Звучно.
Не искаше, но звукът се изплъзна.
Левана настръхна, а свещенослужителят го изгледа с пронизващ поглед.
Каи се покашля, за да изглади нещата.
— Извинете. Нещо заседна на… — и пак се закашля.
Дълбоки бръчки се появиха около устата на Камин, когато тя се обърна към кралицата.
— Ваше Кралско Величество, приемате ли условията на брака, изложени пред вас в този ден като брачни закони между мъж и жена, но и като бъдещ политически съюз между Луната и Източната република? Ако приемате, кажете, „да, приемам“.
— Да, приемам. — Гласът на Левана беше чист и ясен и прониза като с игли гърдите на Каи.
Заболя го главата. От умора, от разбити илюзии, от скръб.
— Ваше Императорско Величество, приемате ли условията на брака, изложени пред вас в този ден като брачни закони между мъж и жена, но и като бъдещ политически съюз между Източната република и Луната? Ако приемате, кажете, „да, приемам“.
Каи примигна срещу министъра.
Сърцето му се блъскаше в гърдите, а думите отекваха глухо в празното му съзнание. Трябваше само да отвори уста и да каже „да, приемам“ и сватбата щеше да свърши. Левана щеше да стане негова съпруга.
Но устните му не се отваряха.
Не, не приемам.
Мускулите на челюстта на Камин изпъкнаха отчетливо. Погледът й стана твърд, подканящ.
Не мога.
Мълчанието на стотиците гости заплашително настъпи към него. Представи си Торин, президента Варгас, кралица Камила и всички останали, които гледаха и чакаха. Представи си стражите на Левана, чародеите, самодоволния Еймъри Парк и суетните, невежи благородници, целите в слух.
Левана можеше да го принуди да изрече думите, но не го направи. Макар да му се стори, че с всяка изминала секунда от нея струи леден въздух, тя чакаше наравно с другите.
Каи с мъка отвори уста, но езикът му беше натежал като олово.
Камин търпеливо въздъхна, хвърли тревожен поглед към кралицата, сетне пак спря очи на Каи. Лицето й беше напрегнато.
Каи сведе поглед към ножиците, с които тя разряза лентата.
Всичко стана бързо, неудържимо. Каи стрелна напред свободната си ръка и грабна ножиците от олтара. Кръвта забуча в ушите му, обърна се към Левана и замахна с ножицата към сърцето й.
Синдер извика и вдигна ръце да се предпази. Върхът на ножицата сряза дългите до лактите й ръкавици, сетне спря в сребърния корсаж на балната й рокля. Ръката на Каи затрепери от усилието да надвие обаянието, но тя бе като изваяна от камък. Задъхан, той погледна Синдер. Тя беше същата като на бала, с разкъсаната рокля и мръсните ръкавици, а край лицето й се спускаше мократа й коса. Единствената разлика беше синята лента, която ги свързваше, и срязаната ръкавица.
Бавно като меласа кръвта започна да прониква през разреза и ръкавицата почервеня.
Синдер, не, Левана, видя дълбоката рана и изръмжа. Тя освободи Каи от владението си и той политна назад. Ножицата изтрака на пода.
— Как смееш да ме заплашваш тук? — изсъска Левана и макар че се стараеше да подражава на Синдеровия глас, Каи усети разликата. — Пред нашите две кралства?
Каи все още гледаше течащата кръв от ранената ръка.
Беше успял. Макар за миг, той беше проникнал през обаянието, през манипулацията. Не беше нещо кой знае какво, но я беше наранил.
— Това не беше заплаха — рече императорът.
Левана присви очи.
— И двамата знаем, че смяташ да ме убиеш в мига, в който вече няма да ти трябвам. Реших, че ще бъде честно да ти дам да разбереш, че чувствата ни са взаимни.