Левана го изгледа кръвнишки и Каи малко се уплаши да види такава омраза на лицето на Синдер.
Разтреперан, той се обърна към публиката. Повечето гости бяха станали на крака, а на лицата им бе изписан ужас, объркване. На третия ред Торин имаше вид на човек, готов да прескочи седалките отпред и да застане до него.
Младият мъж погледна в очите съветника си, за да му внуши, че е добре. Раних Левана, искаше му се да каже. Възможно е човек да я рани. А това значи, че е възможно да я убие.
Каи стисна зъби и се обърна към министър Камин. Тя също трепереше и стискаше с две ръце портскрийна си.
— Да, приемам — рече той, заслушан в ехото на думите си.
Камин гледаше ту него, ту кралицата, сякаш не беше сигурна дали да продължи. Тогава Левана изпъна сватбената си рокля, тоест, балната рокля на Синдер. Каквато и реакция да се надяваше да предизвика чрез обаянието, той нямаше, не можеше да й отвърне.
Когато мълчанието се проточи твърде дълго, Левана изръмжа:
— Продължавай!
Камин преглътна.
— По силата на властта, дадена ми от хората на Земята, аз ви провъзгласявам за… съпруг и съпруга.
Каи даже не трепна.
— Моля, спрете преките излъчвания, за да може младоженецът да целуне булката.
Младият мъж очакваше да се блъсне в стена от отвращение, но това чувство бе превъзмогнато от пламенна решителност. Представи си как всички холографи на Луната гаснат, а екраните на нетскрийновете на Земята почерняват. Представи си хората, които гледаха, и ужаса им, когато излъчването бъде прекъснато.
Обърна се към Левана.
Неговата булка.
Неговата съпруга.
Тя все още беше в образа на Синдер, но на мястото на балната й рокля се бе появила искрящо червената сватбена рокля, а също и воалът. Усмихна му се неискрено.
Без да й обръща внимание, той механично повдигна воала над главата й.
— Реших, че ще предпочетеш да бъда този вид. Приеми го като сватбен подарък.
Каи не реагира, независимо че много му се искаше да отвърне на високомерието й.
— Всъщност точно така е. — Той се доближи до нея. — Селена е по-красива, отколкото ти някога ще бъдеш.
Целуна я. Груба, бездушна целувка, която по нищо не приличаше на целувките със Синдер.
Множество шумно си отдъхна.
Каи се отдръпна. Гостите заръкопляскаха, отначало от учтивост, но после все по-въодушевено, сякаш се страхуваха, че аплодисментите им не са достатъчно почтителни. Каи поднесе ръката си на Левана и двамата се обърнаха заедно към публиката. С крайчеца на окото си той видя как образът на Синдер изчезва и остана доволен, че на лицето на Левана е изписан гняв. Незначителна победа, но той й се радваше.
Стояха сред гръмовните викове и аплодисменти, обзети от ярост и ненавист.
Съпруг и съпруга.
Глава четиридесет и осма
Крес отдавна беше изгубила представа къде се намират и накъде вървят. Хиацинт я бе повел през сложен лабиринт от коридори под двореца, минаха по стълбища и излязоха във влаковите тунели. Струваше й се, че часове наред не са спирали да вървят и все пак не беше сигурна, че са напуснали Централна Артемизия, като се имаше предвид по колко заобиколни пътища минаха.
В момента се промъкваха през един тунел, като стояха близо до едната стена, за да не ги помете някой от влаковете, които се движеха твърде бързо върху безшумните магнити. Тогава токът спря и двамата потънаха в мрак. Крес ахна и посегна към Хиацинт, но замря на сантиметри от мястото, където трябваше да е той. Стисна юмрук и отдръпна ръката си.
Смела. Тя е смела.
В далечината се чу сирената на влак, който спря.
Миг по-късно оранжеви аварийни лампи осветиха линиите в краката им и през невидимите говорители отекна глас:
— Тази линия се затваря до ново нареждане. Моля ви преминете пеша на съседния перон и се подгответе за проверка. Короната се извинява за причинените неудобства.
Крес вдигна очи към Хиацинт.
— Какво означава това?
— Ако питаш мен, каквото и да прави Синдер, явно дава резултат. — Той отново пое напред, като внимателно подбираше пътя им заради слабата светлина. — Сигурно ограничават транспорта в града.
Крес усети как нервите й се изопват.
— Ще успеем ли да се измъкнем?