— Почти стигнахме спирката, на която се приемат осемдесет процента от влаковете с доставки. Няма да я затворят, като се има предвид колко много гости ще трябва да изхрани Левана тази седмица.
Крес подтичваше след него и се надяваше той да не греши. Така и не беше споделил плана си и момичето нямаше представа накъде са се запътили. Дали младият мъж имаше право, чудеше се Крес, дали Уинтър и Скарлет са предали съобщението й на другите? Дали са успели да излъчат записа? Крес не знаеше. Ако Левана бе дочула, че предстои бунт, нямаше да го сподели с никого.
Тунелът се разшири, линиите се сляха с още две и остър мирис я удари в носа, който й напомни за караваната, с която тя и Трън бяха прекосили Сахара. Пясък и животни.
Зад следващия завой в тунела блесна ярка светлина и се чу ехо от стържене на машини и тропот на колела. Хиацинт забави крачка.
Пред погледа им изникна масивен перон. Един холограф показваше на живо кралската сватба.
Няколко линии се разклоняваха в различни посоки, а върху тях имаше товарни влакове. Повечето вагони се скриваха от поглед в мрачните тунели и чакаха да бъдат разтоварени. На дока беше пълно с подемни кранове и Крес си помисли, че сигурно стотици работници са нужни, за да управляват всичките тези машини, но наоколо не се виждаше друго, освен един отряд униформени стражи, които претърсваха вагоните.
Хиацинт дръпна Крес в сянката на близкия влак. Миг по-късно един силует мина напред и лъчът на фенерче заподскача в тяхната посока. Хиацинт и Крес приклекнаха зад вагоните и видяха как лъчът обходи земята и изчезна.
— В А6 е чисто — изкрещя някой, а след него и друг: — В А7 е чисто.
Последва мълчание, а след това се чу бученето на магнитите. Влакът потегли.
Хиацинт скочи на оста на колелата, за да не го заловят на линията, и издърпа Крес до себе си. Този път тя улови ръката му, а влакът тръгна напред, сетне спря. Вратите на вагона се отвориха с глух тътен.
Хиацинт скочи и пое Крес.
— Проверка — прошепна той. — Претърсват вагоните, за да не би някой да се опита да се вмъкне в града.
— Ами ако се опита да се измъкне?
Той посочи предните вагони.
— Трябва да се качим в някой от вече претърсените вагони. Влакът сигурно пътува обратно за селскостопанските сектори.
По оста те стигнаха от другата страна на вагона. Перони имаше и от двете страни на линията, но тук един-единствен страж пазеше периметъра с автомат, готов за стрелба.
— Така, дребосъче, щом онзи страж се обърне с гръб към нас, бързо ще се промъкнем напред. Щом почне да се обръща към нас, бързо се скриваш под влака и не мърдаш.
Крес го изгледа гневно в тила.
— Не ме наричай дребосъче.
Някой отпред извика:
— А8 — чисто!
— Б1, чисто!
Стражът им обърна гръб.
Хиацинт и Крес хукнаха напред. Сърцето й се блъскаше бясно. С едно око следеше гърба на стража и страшния му автомат, а с другото — линията под краката си. Стражът започна да се обръща. Крес падна на колене и лакти и се пъхна под вагона. Косата на врата й бе залепнала от пот.
— Насам…!
Викът беше прекъснат, а след него се чуха два силни, звънки удара на метал в метал. Стражът с автомата хукна към линията и прескочи оста. Изстрел. Стон.
— Стой, не мърдай!
Нов изстрел.
Перонът неочаквано се оказа чист и Хиацинт се измъкна изпод влака и махна на Крес да го последва. Тя одра лактите си на твърдата земя, докато изпълзяваше. Хиацинт я вдигна на крака и двамата побягнаха към предните вагони. Чуваше се престрелка на отсрещния перон.
Стигнаха вагон А7 и застанаха отстрани да си поемат дъх. Сега трябваше да се прокраднат от другата страна и да се качат, без никой да ги види — или застреля, помисли си Крес, и в същия миг нов изстрел я накара да подскочи.
Тя погледна назад и сърцето й се срина в петите.
Някакво момиче пълзеше под един от вагоните точно като нея преди секунди. От него не се виждаше почти нищо, но Крес не можа да сбърка копринените плитки в различни нюанси на синьото.
— Ико!
Ико вдигна глава. Очите й се ококориха. В следния миг тя се обърна към нещо в другия край на влака. После започна да пълзи напред, притискайки се плътно до земята.
Хиацинт изруга и мина покрай Крес. Пистолетът вече беше в ръката му, когато се намеси в схватката.
Крес го последва по-колебливо, защото нямаше оръжие. Приклекна до вагона и подаде едва-едва главата си.