Гърлото й пресъхна.
Трън!
Беше облечен с униформата на лунен страж, но дори и така нямаше как да го сбърка.
Крес притисна устата си с две ръце, за да не извика името му. Той се бореше със стража на платформата. От пушката нямаше и следа. Още четирима стражи и две фенерчета, чиито лъчи се насочваха напосоки по линиите, се бяха пръснали по перона. Върху един от вагоните Крес зърна кръв и точно в този миг Ико изскочи изпод своя вагон и се нахвърли върху шестия страж, който се прицелваше в Трън. Трудна борба. Нещо не беше наред с дясната ръка на Ико.
Стражът улови андроида, събори го на земята и го стисна с две ръце за гърлото, но очевидно нямаше да може да го удуши.
Крес зърна един захвърлен пистолет на няколко крачки от нея и се метна към него. Но щом го вдигна и се прицели, ръцете й започнаха да треперят. Никога не беше стреляла.
Преди да може да успокои ръцете си и да се прицели, в ушите й отекнаха два последователни изстрела. Първият свали стража, който държеше Ико; вторият уцели войника, който се бореше с Трън.
Светът сякаш застина за един дълъг миг. В необичайната тишина запъхтяното им дишане се чуваше непоносимо силно.
След като се увери, че и двамата стражи са мъртви или ранени, Хиацинт прибра пистолета в кобура си.
Трън го зяпаше учуден, докато той стана и изпъна ризата си. Сякаш се канеше да каже нещо, но в този миг Ико изпищя:
— КРЕС! — хукна напред и я прегърна с една ръка.
Крес залитна, но не се отдръпна, само потърси с поглед Трън. А той я гледаше със зяпнала уста. Беше рошав, посинен, задъхан. Направи крачка и сгуши двете момичета в огромна прегръдка. Крес стисна замъглените си очи и горещите й сълзи потекоха. Ръката му беше на рамото й. Жулещата му брадичка — върху челото й. Една от плитките на Ико — в устата й.
Крес никога не се бе чувствала тъй щастлива.
Хиацинт рече недоволно:
— Трябва да вървим.
Ико направи крачка назад, но Трън зае мястото й и взе лицето на Крес в дланите си. Погледна я в очите невярващо. Избърса с палец първата й сълза.
Неочаквано и за нея самата, Крес взе да се смее, да подсмърча и пак да се смее. Сведе глава и избърса сълзите си.
— Хайде, без рев. Дехидратира организма.
Той пак я прегърна и тя почувства вибрациите на гласа му, когато каза:
— Това си ти! Благодаря ви, звезди!
— Казах, че трябва да тръгваме. На часа!
Трън я притисна до себе си. След като я пусна, се обърна към Хиацинт. На лицето му заигра мускул. Това бе единственото предупреждение, преди да стовари юмрук в челюстта на Хиацинт. Крес извика.
Хиацинт залитна назад и опипа раната.
— Това е, задето ни предаде на Земята — рече Трън. — А това е, задето си се погрижил за Крес — грабна Хиацинт в прегръдките си и зарови лице в рамото му.
Хиацинт завъртя очи към куполовидния таван.
— Вече съжалявам за решението си. — Той отблъсна Трън. — Зрението ти се е върнало. Добре. Да претърсим тези двамата за оръжие и да се омитаме оттук.
Трън кимна, наведе се над едно от телата и извади ножа от колана. Крес се учуди, когато го подаде на Хиацинт, който се поколеба за миг, сетне го мушна в ножницата си.
— Как разбрахте къде да ни намерите? — попита Трън.
— Стана случайно. Бягахме от града. — Хиацинт се намръщи. — Къде е Уинтър?
— Двете със Скарлет се скриха — обясни Ико. Тя мушкаше осакатената си дясна ръка, сетне взе да дърпа неподвижните пръсти. — Е, в известен смисъл. Всичко е объркано.
Трън погледна андроида.
— Ико, какво се е случило?
Тя се нацупи.
— Един от стражите ме прониза в рамото. Мисля, че прекъсна нещо важно. — Обърна се, за да им покаже неравната резка и въздъхна. — Сякаш днес е ден „Изкарай си го на Ико“.
Крес стисна съчувствено устни, но кибернетичните части на Ико я накараха да осъзнае…
— Къде е Синдер?
Сянка се спусна върху лицето на Трън, но преди да отвърне, в тунела отекна силен звън. Крес подскочи.
Холографският екран на стената светна с лицето на чародея Еймъри.
— Лунитяни, с радост искам да ви съобщя, че брачната церемония завърши. Нашата почитана кралица Левана сключи брачния си съюз с император Каито от Земята.
Ико изсумтя по начин, който не подхождаше на дама, и привлече погледите на всички върху себе си.