— Мен ме промушват, а тя се жени за Каи. Какво друго да чака човек!
— Церемонията по коронясването — продължи Еймъри, — на която ще приветстваме император Каито като съпруг на нашата кралица и Нейно Величество кралица Левана ще бъде удостоена с титлата императрица на Източната република на Земята, ще се състои след два дни по изгрев-слънце. — В очите на Еймъри се появи надменност. — Нашата прославена кралица моли народа си да участва в празненствата тази вечер. Сватбеното пиршество ще се излъчва във всички сектори, а по време на банкета като част от забавата ще има специален съдебен процес. Задължително е всички граждани да гледат. Излъчването ще започне след двадесет минути.
Записът прекъсна.
— Специален процес? — попита Крес.
— Синдер — рече Трън, като гледаше гневно холографа. — Тя залови Синдер и Вълка. Очакваме, че ще ги екзекутират публично, за да потушат въстанието.
По гърба на Крес пробяга хлад. Двадесет минути. Но те нямаше да стигнат толкова бързо в двореца.
— Ние отиваме да я спасим — рече Ико, сякаш това беше най-естественото нещо на света.
— Съжалявам — рече Хиацинт така, сякаш казваше истината. — Но ако имаме само двадесет минути, значи сме закъснели.
Глава четиридесет и девета
Синдер мушна отвертката на пръста си в стената до вратата на килията. Оттам се отчупи парче скала, голямо колкото нокът, и падна в краката й сред прахоляк. Скалата от лава беше твърда, но нейните титанови инструменти бяха по-твърди, а най-твърда от всичко беше решителността й.
Синдер беше ядосана. Беше раздразнена. Беше я страх.
Беше много разстроена от смъртта на Маха. Споменът за нея се въртеше в съзнанието й и тя едва се сдържаше да не забие отвертката в слепоочието си, за да го спре. Беше премислила нападението на РМ-9 от всички страни, измъчвайки себе си с безкрайни „ами ако“, невъзможни сценарии и напразни опити да върне Маха от мъртвите. Да освободи себе си и Вълка. Да защити приятелите си. Да надвие Левана.
Но знаеше колко напразни са мислите й.
Гадеше й се от вонята, която идваше от кофата в ъгъла. Яд я беше, че глупавите копои на Левана й отнеха най-доброто оръжие — кибернетичния й пръст с пистолета в него — и я затвориха при мащехата и доведената й сестра, които и дума не обелиха, откакто беше дошла.
Синдер разбираше, че няма начин да прокопае скалата, за да стигне до пантите на вратата, преди стражите да дойдат да я отведат. Разбираше, че се мори напразно като някой безумец. Но не можеше да се просне победена на земята.
Като тях.
Ново парче се откърти от скалата.
Синдер духна един кичур от лицето си, но той падна обратно.
Според часовника в главата й беше прекарала в килията повече от двадесет и четири часа. Без да мигне. Сватбата сигурно вече беше приключила.
От тази мисъл стомахът й се сви на топка.
Хрумна й, че ако се беше оставила Левана да я отведе от Ню Бейджин, пак тук щеше да свърши. Пак щяха да я екзекутират. Пак щеше да умре.
А тя се опита да избяга. Да се бори. А в замяна получи космически кораб с приятели, които сега повличаше към бездната със себе си.
— Той защо те нарече принцесо?
Синдер спря и изгледа ядно жалките драскотини, които бе оставила по скалата. Немощният глас, който наруши мълчанието за първи път от часове насам, беше на Пърл.
С потна длан тя отметна назад непокорната си коса и хвърли поглед на Пърл и Адри, като не си даде труд да скрие презрението си. Отдавна се беше калила срещу каквото и да било състрадание към тях. Всеки път, когато усещаше болка, си припомняше как Адри я караше да куца по цяла седмица без крак, за да й напомни, че тя „не е човек“. Или онзи път, когато Пърл изхвърли кутията с инструментите й насред пълната с народ улица и така съсипа копринените ръкавици, подарък от Каи.
Синдер не спираше да си повтаря, че каквато и участ да ги споходеше, те я заслужаваха.
Но от тази мисъл не се чувстваше по-добре. Всъщност я караше да проявява жестокост и дребнавост, а освен това й причиняваше главоболие.
Синдер се отърси от негативното чувство.
— Аз съм принцеса Селена — рече тя и се върна към работата си.
Пърл се изсмя — кратък, истеричен смях, който означаваше, че не й вярва.
Адри мълчеше.
Килията се изпълни с настойчивото стържене на Синдер: хрус-хрус, туп-хрус, хрус-туп. Бавно, трудно купчинката растеше камъче по камъче.