Стисна зъби. Часът й бе ударил. Синдер се обърна и с три дълги крачки се озова до Адри и Пърл, които се отдръпнаха назад.
Сграбчи Адри за ризата и я вдигна нагоре.
— Само да си казала, че кракът ми се сваля тъй лесно, както и пръста, ще те накарам да издереш с нокти собствените си очи, та ако ще, това да е последното нещо, което ще направя. Ясна ли съм?
Адри пребледня и кимна, разтреперана. Отвъд вратата се чу мъжки глас:
— Отворете.
Синдер пусна мащехата си и се обърна.
Вратата се отвори и килията се изпълни със светлината от коридора — един-единствен страж, чародея Еймъри Парк, плюс още четирима чародеи, облечени в червено и черно. Бяха петима. Каква чест.
— Нейно Величество пожела да й доставиш удоволствието с компанията си — рече Еймъри.
Синдер вдигна брадичка.
— Не мога да обещая, че компанията ми ще бъде тъй приятна, колкото тя очаква.
Тя закрачи към тях, за да им покаже, че не се бои, но изведнъж я блъснаха в стената. Болка прониза гърба й и я остави без въздух. Напомни й битките с Вълка на „Рампион“, но беше сто пъти по-зле, защото Вълка винаги след това се чувстваше виновен.
Стражът, който я блъсна, я хвана за гърлото. Синдер го изгледа мрачно, макар да знаеше, че истинският й нападател е някой от чародеите. Стражът на свой ред я погледна кръвнишки.
— Това беше първото ти предупреждение — обади се Еймъри. — Ако се опиташ да избягаш, ако се опиташ да се бориш, ако усетим, че се опитваш да използваш дарбата си, няма да си правим труда да ти отправяме второ.
Стражът я пусна и Синдер едва не падна. Тя потърка врата си, а миг след това вързаха ръцете й зад гърба.
Мъжът я подкара към вратата. В коридора чакаха още четирима стражи с извадени оръжия. За зла беда, те вече бяха под контрола на чародеите. Синдер не се надяваше да привлече някой от тях на своя страна.
Засега.
Но ако някой се разсееше, тя нямаше да си прави труда да ги предупреждава.
— Доведете и земляните — нареди Еймъри.
Адри и Пърл започнаха да хленчат, щом ги изправиха, но Синдер намали звука на аудиоинтерфейса си, за да не ги чува. Чудно й беше защо Левана искаше да види мащехата и сестра й, но ако си мислеше, че е привързана към тях, чакаше я разочарование.
— Къде отиваме? — попита Синдер, когато я подкараха по коридора.
Последва дълго мълчание, но най-накрая Еймъри отвърна:
— Ще бъдеш почетен гост на сватбеното пиршество на Нейно Величество.
Тя стисна зъби. Сватбено пиршество.
— Само че съм забравила балната си рокля на Земята.
Този път се изсмя една от жените чародеи.
— Не се тревожи. И бездруго щеше да я изцапаш в кръв.
Глава петдесета
Синдер се озова пред две злокобни, абаносовочерни врати. Те се извисяваха два пъти над нея и в почти изцяло стъкления, белокаменен дворец пред тях човек изпитваше усещането, че стои на ръба на черна дупка. По средата имаше две дъгообразни черни дръжки от масивно желязо. Лунният герб, издялан в дървото с най-големи подробности, изобразяваше столицата Артемизия и в далечината — Земята.
Двама стражи отвориха вратите и Синдер се изправи срещу редица от чародеи, стражи и, този път, войници мутанти. Момичето потрепери. Това не бяха войници от специалните части като Вълка. Тези мъже бяха преобразени в нещо животинско и гротескно. Здравите им челюсти бяха деформирани така, че да поберат огромните им зъби. Ръцете им висяха тромаво от двете им страни, сякаш гръбнаците им не бяха привикнали на тежестта на яките им мускули и издължените им крайници.
Хрумна й, че си приличат с киборгите. И те бяха направени така, че да превъзхождат онова, което имаха по рождение. И те не бяха деца на природата. Но вместо да бъдат сглобени от жици и стомана, тези същества представляваха пъзел от мускулна тъкан и хрущяли.
Стражът дръпна Синдер за лакътя и тя залитна напред. Войниците я гледаха с пронизващи, гладни очи.
Вълкът й беше казал, че тези войници ще бъдат различни. Непредсказуеми, диви, копнеещи единствено за кръв и насилие. Дори чародеите не могат да ги контролират, а трябва да ги дресират като кучета. Държат ли се зле, наказват ги с болка. Държат ли се добре, награждават ги. Само дето наградите, за които Вълка й бе разказал, не се сториха никак изкусителни на Синдер.
Явно на Земята всяко кърваво убийство беше само по себе награда. Те жадуваха да тръгнат на война.