Синдер разтвори съзнанието си към тях и се опита да долови пулсирането на биоелектричеството им. Енергията им гореше буйно, диво. Глад и нетърпение напираха в телата им. На Синдер й се зави свят само при мисълта да се опита да контролира тази примитивна, груба енергия.
Но трябваше да опита.
Тя си пое спокойно дъх и насочи мислите си към последния войник. Енергията му пареше, лакома и ненаситна. Тя си представи как се охлажда, успокоява. Представи си как войникът поглежда към нея и вижда не враг, а момиче, което трябва да бъде спасено. Момиче, което заслужава вярност.
Синдер улови погледа на войника. Устата му се изкриви в отвратителна усмивка и оголи нащърбените му зъби.
Обезсърчена, Синдер извърна очи.
В края на редицата тя се огледа наоколо. Чуваха се оживени разговори, смях, безреден звън на чаши. Мирисът на гозбите я лъхна като облак пара, излязъл изпод похлупака на някое гърне. Устата й се напълни със слюнка. Лук, чесън, задушено месо и нещо, от което на очите й залютя…
Стомахът й надигна вой. Умът й се замъгли, сякаш в главата й пропълзя мъгла. Не беше яла повече от ден и дори последната й порция беше оскъдна.
Преглътна мъчително и се опита да разгледа салона. От дясно огромните прозорци гледаха към езеро, оградено от крилата на белия дворец, който като огромен лебед сякаш искаше да го защити. Езерото се простираше, докъдето поглед стигаше. Подът на залата се издигаше над водата като тераса, но макар да не закриваше гледката, Синдер усети как сърцето й се свива от ужас. Нямаше перила, които да попречат на човек да падне.
Разговорите постепенно замряха, но едва когато премина през редицата войници, Синдер видя гостите, насядали вляво.
Оранжевата лампичка светна пред погледа й и изобщо не угасна, все едно накъде поглеждаше. Всички тук използваха обаянието си.
В средата Левана седеше на масивен бял трон, чиято облегалка беше украсена с фазите на луната. Тя беше облечена с изящна червена сватбена рокля.
Ретина-дисплеят на Синдер долови истинските черти на кралицата. Всичко от бала се повтаряше, когато за първи път тя зърна Левана и разбра, че оптобиониката й вижда под обаянието. Но това беше трудна работа. Киборгските й очи бяха в конфликт с мозък й и манипулацията, така че умът й се объркваше и тя не знаеше какво точно вижда. Резултатът беше поток от данни, неясни цветове, откъслечни черти, между които Левана отчаяно се опитваше да отдели истината от илюзията.
Всичко това я разсейваше и й причиняваше главоболие. Синдер примигна и се отказа да следи данните.
Пет балкона ограждаха трона — полумесец от зрители, заобикалящи Синдер от всички страни, с изключение на онази, която се спускаше към езерото. Лунният двор. Жените носеха огромни шапки с форма на пауни, а някакъв мъж бе провесил на раменете си мъркащ леопард. Одеждите им бяха от златни вериги и рубини, в токовете на обувките на платформи плуваха риби бета, лицата бяха боядисани в сребристосиво, по клепките имаше кристали и люспи от риба…
Синдер трябваше да присвие очи пред целия този ослепителен блясък. Обаяние, обаяние, обаяние.
Някой бутна стола си назад. Сърцето на Синдер подскочи.
Младоженецът се бе изправил до трона на Левана. Носеше бяла риза и червен пояс. Каи.
— Какво е това? — попита той с глас, изпълнен с ужас, но и с облекчение.
— Това — отвърна кралица Левана, а очите й грееха весело — е гвоздеят на програмата за вечерта. Моят сватбен подарък за теб. — Сияеща, тя прекара пръст по лицето на Каи. — Съпруже.
Каи се отдръпна, а по страните му изби руменина. Но не от срам или свенливост. А от гняв. Синдер усети как въздухът около него започна да пращи.
Левана завъртя пръст във въздуха.
— Процесът тази вечер ще се предава на живо, за да може народът ми да участва в празненствата на този славен ден. И за да може да узнае съдбата на самозванката, която смее да се нарича кралица.
Синдер спря да я слуша и огледа тавана. Камери не се виждаха. Но Левана си имаше начини да ги поставя така, че да останат незабелязани.
След като кралицата не носеше воала си, значи всички щяха да следят „гвоздея в програмата“. Левана искаше народът да види екзекуцията на Синдер. Искаше той да изгуби надежда за революцията.
Левана вдигна ръце.
— Нека пиршеството да започне!
Иззад завеса един по един наизлизаха слуги с еднакви костюми. Първият коленичи в краката на кралицата, махна капака и вдигна подноса над главата си. Кралицата се усмихна самодоволно, избра си огромна розова скарида и измъкна месцето й със зъби.