Друг прислужник коленичи пред Каи, а останалите изпълниха залата и коленичиха пред гостите. Подносите бяха пълни с червен хайвер и стриди на пара, със задушени късове най-крехко месо и пълнени чушки. Синдер осъзна, че Каи не е единственият землянин в салона. Тя разпозна съветника му Кон Торин, който седеше на втория ред, американския президент, африканския министър-председател, австралийския генерал-губернатор и… тя спря да гледа. Всички бяха тук точно както Левана бе пожелала.
С разтуптяно сърце тя отново огледа слугите и войниците с надеждата да открие Вълка. Но него го нямаше. Синдер, Адри и Пърл бяха единствените затворници тук.
Обзе я тревога. Къде ли го бяха отвели? Дали вече не са го убили?
Премести поглед към Каи, който дори да беше забелязал храната, не й обръщаше никакво внимание. Мускулите на челюстта му пулсираха и той искаше да попита какво търси Синдер тук, искаше да научи какво планира кралицата. Синдер виждаше как се опитва да намери изход от положението, да измисли някакъв дипломатически ход, с който да предотврати неизбежното.
— Седни, любов моя — подкани го Левана. — Пречиш на гостите да виждат.
Каи седна прекалено бързо, за да го бе направил по собствена воля. Погледна кралицата със стаена омраза.
— Тя какво търси тук?
— Виждаш ми се разгневен, любими. Нима не си доволен от нашето гостоприемство?
Без да дочака отговор, Левана вирна брадичка и премести поглед от Синдер към Адри и Пърл.
— Еймъри, може да започваш.
Чародеят тръгна напред и като минаваше покрай Синдер, й се подсмихна доволно. Макар че робата му беше изчистена от кръвта, той още вървеше сковано, за да прикрие ранения си крак.
Еймъри поднесе лакът на Адри, която извика глухо и уплашено. Дълго време трябваше да мине, за да хване Парк под ръка и едва не припадна, когато той я отведе в средата на тронната зала.
Край тях гостите дъвчеха и облизваха пръстите си, като че деликатесите заслужаваха точно толкова внимание, колкото и затворниците. Прислужниците още бяха на колене и държаха подносите над главите си. Синдер направи гримаса. Колко ли тежаха тези подноси?
— Представям на двора Лин Адри от Източната република, Земен съюз. — Еймъри пусна ръката на Адри и тя остана сама с разтреперани крака. — Обвинена е в конспирация срещу короната. Наказанието за това престъпление е незабавна смърт от собствената й ръка, а дъщеря й, Лин Пърл, ще бъде дадена да слугува в някоя от артемизианските семейства.
Синдер вдигна вежди. През цялото време се тревожеше за собствената си участ и изобщо не й минаваше през ума, че Адри е доведена тук с едничката цел да я раздразнят.
Искаше й се да не дава пукната пара. Искаше й се да бъде равнодушна към съдбата на мащехата си.
Но въпреки всичките си недостатъци, Адри не беше сторила нищо, за да бъде осъдена на смърт. Това беше демонстрация на сила от страна на Левана, нищо повече, и човек не можеше да не изпита съжаление поне към жената.
Адри падна на колене.
— Кълна ви се, че не съм сторила нищо. Аз…
Левана вдигна ръка и Адри замълча. Последва миг на агония, в който лицето на кралицата остана непроницаемо. Накрая тя цъкна с език, сякаш гълчеше малко дете.
— Еймъри, продължавай.
Чародеят кимна.
— Разследването показа, че двете покани, с които съучастниците на Лин Синдер са се вмъкнали в двореца на Ню Бейджин и са отвлекли император Каито, са им били дадени именно от тази жена. Поканите са били предназначени за нея и седемнадесетгодишната й дъщеря.
— Не! Тя ги открадна! Открадна ги! Аз никога не бих й ги дала. Никога не бих й помогнала. Аз я мразя! Мразя я! — Тя отново заплака и се сви на кълбо на пода. — Защо на мен? Какво съм направила? Аз не… Тя не е мое дете…
На Синдер й ставаше все по-лесно да не страда за тях.
— Успокой се, госпожо Лин — рече Левана. — Съвсем скоро ще разберем дали си искрена.
Адри изхленчи и се опита да се овладее.
— Така е по-добре. Почти шест години ти си била законен настойник на Лин Синдер, нали?
Тялото на Адри се тресеше.
— Вярно е. Но кълна ви се, аз не знаех каква е. Мъжът ми искаше да я вземем, а не аз. Тя е предателка! Синдер е престъпничка, една опасна лъжкиня! Но аз си мислех, че тя не е нищо повече от киборг. Не знаех какво крои, иначе сама щях да я предам.