Левана прекара пръст по ръкохватката на трона.
— Вие бяхте ли при Лин Синдер, когато тя е претърпяла операциите за киборг?
Адри изви устни с отвращение.
— Звезди, не! Операцията й беше направена в Европа. Не я бях срещала, преди съпругът ми да я доведе в Ню Бейджин.
— Съпругът ти присъствал ли е на операцията?
Адри примигна объркано.
— Не… мисля, че не. Никога не е ставало дума за това. Макар че отсъства две-три седмици, когато отиде да я… да я вземе. Знаех, че отива да види дете, претърпяло катастрофа с ховър. Макар че така и не разбрах защо му трябваше да бие целия този път до Европа, за да покаже щедростта си, а като награда за човечността му получи само болка. По време на пътуването си той се бе заразил с летумозис и две-три седмици след завръщането си почина, оставяйки на моите грижи двете ни малки момичета и това нещо…
— Защо след смъртта му не се опита да натрупаш състояние от неговите изобретения?
Адри зяпна кралицата.
— Не ви разбрах, Ваше Величество?
— Съпругът ти е бил изобретател, нали? Сигурно ти е завещал нещо ценно.
Адри се чудеше защо кралицата се интересува от починалия й мъж. Огледа стражите и останалите лунитяни.
— Нне, Ваше Величество. Ако е имало нещо ценно, то аз така и не съм видяла и един микроунив от него. — На лицето й се спусна сянка. — Мъжът ми ни завеща единствено позор.
Левана изрече с леден глас:
— Лъжеш.
Адри ококори очи.
— Не, не лъжа! Гаран не ни завеща нищо!
— Имам доказателства за противното, землянке. Да не ме мислиш за глупачка?
— Какви доказателства? — изписка Адри. — Аз не съм… Кълна се… — Но каквото и да се канеше да каже, се удави в порой от хълцания и сълзи.
Синдер стисна зъби. Независимо каква игра играеше Левана, истерията на Адри нямаше нищо да промени. Помисли си да използва лунната си дарба, за да спре неконтролируемото й хълцане, за да може да умре с поне малко достойнство, но вкамени сърцето си и не направи нищо. Силата може би щеше да й трябва, когато настъпеше моментът за нейния процес — Синдер си даде дума да не се превръща в разтреперана маса.
— Еймъри? — Левана прекъсна риданията на Адри.
— Един от нашите отряди намери кутия с документи в мазето, дадено под наем на Лин Адри.
Левана се усмихна.
— И сега ли ще твърдиш, че съпругът ти не ти е оставил нищо ценно? Никакви важни документи в мазето?
Адри се поколеба. Понечи да поклати глава, но спря.
— Аз… аз не знам…
— Документът е бил подаден за патент върху оръжие, с което да бъде неутрализирана лунната дарба. Подозираме, че те са искали да използват това оръжие срещу вас, Ваше Величество, и срещу народа ни.
Синдер се опитваше да разбере накъде водят обвиненията на Еймъри. Оръжие, което да неутрализира лунната дарба. Тя едва се сдържа да не опипа тила си, където изобретението на Лин Гаран — биоелектрическият предпазител — бе инсталирано в системата й. За него ли говореха?
— Почакайте — изгърмя гласът на Каи. — У вас ли е този документ, който доказва вината й?
Еймъри наклони глава.
— Беше унищожен заради сигурността на кралицата.
Каи стисна ръкохватката на креслото и пръстите му побеляха.
— Не може да унищожавате доказателства, а сетне да ги използвате срещу обвиняемия! Не може да очаквате да ви повярваме, че по време на незаконно претърсване сте открили документ, който е представлявал патент за оръжие срещу лунитяните, а Лин Адри е знаела за него. Това са само догадки. На всичкото отгоре нарушавате куп членове от Интерпланетарната спогодба, като задържате без причина земен гражданин и нарушавате неприкосновеността на частната собственост!
Левана обгърна с длан брадичката си.
— Защо не спорим по този въпрос по-късно, скъпи?
— О, значи искаш да спорим по-късно? Кога по-точно — преди или след като убиеш една невинна жена?
Левана сви рамене.
— Ще видим.
Каи се изсмя.
— Не можеш… — Но неочаквано бе принуден да млъкне.
— Скоро ще се научиш, скъпи, че не обичам да ми казват, че не мога. — Левана пак обърна поглед към Адри. — Лин Адри, ти чу обвиненията срещу теб. Признаваш ли се за виновна?