— Аз с-съм невинна — запелтечи Адри. — Кълна се, аз никога… не знаех… аз…
Левана въздъхна.
— Иска ми се да ти вярвам.
— Моля ви!
Левана изяде още една скарида. Преглътна. Облиза червените си устни.
— Готова съм да ти предложа милост.
Гостите зашумяха с любопитство.
— Но ще трябва да се откажеш от протекциите си върху сирачето, Лин Синдер, и да се закълнеш във вярност към мен, законната лунна кралица и бъдеща императрица на Източната република.
Адри вече кимаше.
— Да, да, кълна се. С голяма радост, Ваша милост. Ваше Величество.
Синдер се взираше в гърба на Адри. Решението й не беше никаква изненада, но не можеше да си представи, че мащехата й ще се отърве тъй леко. Левана беше замислила нещо, а Адри бе паднала в капана й.
— Добре. Всички обвинения ти се опрощават. Можеш да отдадеш почит на твоята кралица. — Левана подаде ръка, а Адри, след миг колебание, забърза по колене и целуна с благодарност пръстите на кралицата. И пак започна да плаче.
— Детето няма ли да покаже малко благодарност? — попита Левана.
Пърл изписка, но бавно пристъпи към кралицата и целуна ръцете й.
Една жена с пълна уста на първия ред заръкопляска учтиво.
Левана даде знак с глава и двама стражи повлякоха Адри и Пърл към единия край на залата.
Синдер вече не мислеше за мащехата си и се подготвяше, когато погледът на Левана се спря на нея. Без да скрива удоволствието си, тя рече:
— Да продължим с втория съдебен процес.
Глава петдесет и първа
Синдер пристъпи тежко до мястото, където до преди миг Адри се кланяше раболепно пред кралицата. Стъпи здраво на земята и въздъхна, за да се успокои, макар че нямаше как да подмине съобщенията на ретина-дисплея: пулсът й беше ускорен, а системата й беше залята от тридесет хормона. Мозъкът й ясно отчиташе страха й.
От двете й страни застана по един страж.
— Нашият втори затворник, Лин Синдер — произнесе Еймъри и закрачи напред-назад пред нея, — е обвинена в следните престъпления: незаконна емиграция на Земята, бунтовничество, съучастничество на предател на короната, заговор срещу короната, отвличане, вмешателство в интергалактически дела, възпрепятстване на правосъдието, кражба, бягство и предателство срещу кралицата. Наказанието за тези престъпления е незабавна смърт от нейната собствена…
— Не. — Кралица Левана се усмихна. Явно дълго беше мислила за този миг. — Оказа се, че е прекалено трудно да я манипулираме, затова ще направим изключение. Наказанието й ще бъде незабавна смърт чрез… ох, какво да бъде? Отравяне? Удавяне? Изгаряне?
При последните думи тя присви очи и Синдер си спомни отчетливо кошмара, който стотици пъти й се явяваше. Легло от нажежени въглени, което изгаря кожата й, а ръката и кракът й се превръщат в пепел.
— Разчленяване! — изкрещя някакъв мъж. — И нека започнем от тези ужасни придатъци!
Предложението му беше посрещнато от одобрителния рев на тълпата. Левана остави хората да се посмеят, сетне вдигна ръка за тишина.
— Доста противно предложение за едно доста противно момиче. Така да бъде.
В залата избухнаха радостни възгласи и аплодисменти.
Каи скочи на крака.
— Вие да не сте диваци?
Левана не му обърна внимание.
— Хрумна ми нова идея. Може би честта да изпълни наказанието трябва да се падне на най-новата ми, най-вярна поданица. Струва ми се, че тя гори от нетърпение да задоволи желанията ми. — Левана сви пръсти. — Лин Адри. Ела насам.
Адри всеки миг щеше да припадне. Тя направи неуверено две крачки напред.
— Ето ти възможност да докажеш верността си към мен, твоята бъдеща императрица, а също и че ненавиждаш осиновената си дъщеря толкова, колкото тя заслужава.
Адри преглътна. Обля се в пот.
— Вие… вие искате да…
— Да я разчлениш, госпожо Лин. Ще ти трябва оръжие, нали? Какви предпочитания имаш? Веднага ще наредя да го донесат. Брадвичка или секира? С нож всичко ще потъне в кръв, но с една хубава остра секира…
— Престани! — рече Каи. — Това е възмутително!
Левана се облегна на трона си.
— Започвам да си мисля, скъпи, че сватбеният ми подарък не ти се нрави. Можеш да си тръгнеш, ако процесът те разстройва.
— Няма да ти позволя да я убиеш — изсъска той през зъби със зачервено лице.