— Признавам се за виновна за престъпленията, които изброихте — рече тя. — Отвличане, заговор и всичко останало. Но това е нищо в сравнение с престъплението, което ти си извършила преди тринадесет години. Ако в тази зала има някой, който е виновен за предателство срещу кралицата, то това е жената, седнала на трона! — Тя впи очи в Левана. — Моя трон!
Множеството се раздвижи неспокойно. Левана се изсмя с привидно безразличие, но ръцете й трепереха, а подробностите се меняха между гъвкави, бели пръсти и съсухрено кутре и Синдер едва успяваше да се съсредоточи.
— Ти си престъпница — изви глас Левана — и ще бъдеш екзекутирана за престъпленията си.
Синдер размърда език, преглътна и викна силно:
— Аз съм принцеса Селена!
Левана я посочи с пръст.
— Ти си една самозванка!
— И съм готова да си взема своето. Хора от Артемизия, това е вашият шанс. Отречете се от Левана, закълнете се във вярност пред мен, защото иначе, кълна се, когато сложа короната, всеки присъстващ в тази зала ще бъде наказан за предателството си!
— Достатъчно! Убийте я!
Но стражите не се поместиха и това кратко колебание беше цялата информация, от която Синдер се нуждаеше. В истерията си Левана бе изгубила способността си да владее умовете на охраната си.
Преди чародеите да се опомнят какво става, Синдер се плъзна в съзнанието им. Дванадесет кралски стражи. Дванадесет мъже, които, както Хиацинт веднъж й каза, приличат на безмозъчни манекени. Кукли на конци, с които кралицата си играе, както си поиска. Дванадесет въоръжени охранители, готови да се подчинят на всеки неин каприз.
Ретина-дисплеят на Синдер лумна от информация — учестеното й сърцебиене, началото на биоелектрическа манипулация, потока адреналин във вените й. Времето забави ход. Синаптичните връзки в мозъка й предаваха нервните импулси по-бързо, отколкото тя можеше да реагира, и информацията се отчиташе, предаваше и съхраняваше, преди тя да смогне да я интерпретира. Седем чародеи: двамата в черно, изправени зад кралицата, четиримата, които я доведоха от килията й, стояха близо до вратите, и Еймъри. Най-близкият страж беше на 8 метра от лявата й страна. Шестима войници вълци: най-близкият на 3,1 метра, най-далечният — на 6,4 метра. Четиридесет и петима лунитяни в публиката. Каи, съветникът му, петима земни лидери и още седемнадесет представители на Съюза. Тридесет и четирима слуги, коленичили като статуи, се опитваха да зърнат крадешком момичето, което твърдеше, че е тяхната кралица.
Дванадесет стражи с дванадесет пистолета и дванадесет ножа — всичките нейни.
Рисковете бяха претеглени, съпоставени, премерени. Опасността се превърна в информация, отчитана от умствен калкулатор. Малкото ножче се подаде от пръста на Синдер.
Всички земляни залегнаха, в това число и Каи. Едва след това тя разбра, че сама ги бе принудила да се прикрият.
Тогава, заедно с единадесетте стражи, тя откри огън.
Дванадесет пистолета произведоха изстрели, като всичките целеха някой от шестимата вълци мутанти, а стражът най-близо до нея измъкна ножа си и преряза въжетата на китките й. В бързината, Синдер усети как острието се удря в металната й длан.
Ръцете й бяха свободни. Тялото и умът й бяха в хармония — точно както Вълка я учеше. Мозъкът й отчиташе броя на заплахите.
Проехтя нов залп от куршуми и войниците вълци се нахвърлиха върху стражите.
Най-близкият прислужник скочи на крака и нападна Синдер, като се опита да я събори на земята.
Синдер го улови и го запрати в един от чародеите. Двамата се сблъскаха. Те изстенаха и се строполиха на пода.
— Убийте я! — изплющя гласът на Левана.
Отново изстрели отекнаха болезнено в ушите на Синдер. Телата се блъскаха, столовете скърцаха, тя изгуби от поглед стражите, без да знае дали някой от войниците вълци е загинал; двама благородници тичаха към нея от двете й страни и в това време тя принуди стражите да се съсредоточат върху чародеите, чародеите, сега! Отново мощен залп, благородниците нададоха вик, някои се строполиха, други хукнаха да се спасяват.
Един от мутантите сграбчи Синдер откъм гърба. Болка прониза рамото й, зъбите му разкъсаха плътта й. Тя изпищя. По ръката й потече топла кръв. Вдигна киборгската си ръка и започна диво да мушка. Острието прониза плътта му. Вълкът изрева и я пусна. Тя се обърна и го прогони с ритници.