Като трепереше цялата, тя опита да върне контрола си върху умовете на стражите, но в този миг на разсеяност биоелектрическите вълни на мъжете бяха изчезнали от залата. Десет стражи бяха мъртви, разкъсани на парчета от вълците, които се бяха нахвърлили върху тях с учудваща жестокост въпреки раните от куршуми в гърдите и коремите им.
В суматохата Синдер откри Каи, който я гледаше с отворена уста.
Но побърза да откъсне поглед от него, откри кралицата, която още пищеше и раздаваше заповеди, но двамата стражи, останали живи, не бяха в нейно владение, а вълците не се интересуваха кого нападат и чародеите бяха… мъртви. До един. Синдер ги беше убила. Освен може би Еймъри, когото така и не откриваше в бъркотията. Искаше го, но имаше един човек, когото искаше повече.
С избистрена глава Синдер се наведе за пистолета на един от убитите стражи. Вдигна ръка, стисна зъби от изгарящата болка в рамото и се прицели между очите на кралицата.
За миг Левана се уплаши.
А сетне между тях изникна Каи с безизразно лице от манипулацията.
В очите на Синдер се стече пот и замъгли погледа й.
Тежките врати се отвориха оглушително и от коридора отекна тропотът на войнишки ботуши.
Беше пристигнало подкрепление.
С приповдигнат дух, Левана насъска всички хора в залата срещу Синдер. Земляните и благородниците нямаха оръжие, но имаха ръце, нокти и зъби. След тях идваха други стражи.
Каква присъда й бяха издали? Смърт чрез разчленяване.
Синдер свали пистолета, обърна се и си плю на петите. Прелетя покрай лунитяните марионетки с ослепителни костюми. Покрай безмозъчните слуги, мъртвите чародеи, пръските кръв, падналите столове и свитите в ъгъла Пърл и Адри. Бягаше към единственото спасение — широката открита тераса, надвесена над водата.
Болката в рамото й пулсираше, но тя тичаше още по-бързо, а крачките й отекваха по твърдия мрамор.
Чу изстрели, но вече беше скочила. Черното небе се отвори пред нея и тя падна.
Глава петдесет и втора
Каи стоеше като истукан насред целия смут. Левана крещеше — не, пищеше пронизително, а обичайно мелодичният й глас звучеше дрезгаво, непоносимо. Тя кряскаше заповедите си: „Намерете я! Доведете я при мен! Убийте я!“, но никой не я чуваше. А и нямаше кой да я чуе.
Почти всички стражи бяха мъртви. Чародеите — мъртви. Вълците — мъртви. Окървавените тела на няколко слуги и благородници лежаха на пода сред изпотрошените столове и маси — жертви на хибридните войници, пуснати срещу нищо неподозиращите, невъоръжени хора.
До него Левана скъса колието на една лунитянка и замери с него опръскана с кръв млада прислужница, която се бе свила на пода уплашена.
— Ти! Доведи ми още стражи! Искам всички чародеи и стражи да дойдат в залата на часа! А вие, разчистете тази мръсотия! Какво стоите така?
Слугите се пръснаха, кои пълзешком, кои тичешком, към скритите изходи в стените.
Постепенно разумът на Каи се избистри от уплахата и той се огледа наоколо. В единия край забеляза група земни водачи, скупчени един до друг. Сред тях беше и ужасеният Торин с измачкан костюм.
— Ранен ли си?
— Не, сър. — Торин си проправи път към Каи, като се подпираше на столовете, за да не се подхлъзне на кървавия под. — А вие?
Каи поклати глава.
— Земляните…?
— Всички са налице. Никой не е пострадал.
Каи се опита да преглътне, но устата му беше пресъхнала.
Зърна Еймъри, който тъкмо се измъкваше от една от нишите за прислужниците — единственият оцелял чародей след процеса, макар че вече бяха пристигнали други. Хората от кралския двор, които още не бяха побягнали от тронната зала, застанаха плътно до стените, ридаеха истерично и си разказваха какво са преживели. Кой какво е видял, кой страж кого е прострелял и това момиче наистина ли вярва, че е изчезналата принцеса?
Синдер беше причинила огромни разрушения пред очите на кралицата за съвсем кратко време — гладна и обградена от врагове. Това беше чудовищно. Невъзможно. Възхитително.
В гърлото на Каи заклокочи смях, потрепери неудържимо в диафрагмата му. Тресеше се от страх, паника и същевременно от страхопочитание. Истерията го връхлетя като юмручен удар в корема. Той запуши уста, но дивият му смях бързо се превърна в панически задух.
Торин допря ръка на гърба му.
— Ваше Величество?