— Торин — запъна се Каи, опитвайки да си поеме въздух, — мислиш ли, че е оцеляла?
На лицето на Торин беше изписано съмнение, но той отвърна:
— Дотук тя показа, че е доста издръжлива.
Каи се запъти към другата страна на тронната зала, а сватбените му обувки оставяха следи в лепкавата кръв. Когато стигна ръба, надникна във водата. От мястото си не бе успял да види колко е високо. Най-малко четири етажа. Стомахът му се обърна. Отсрещният бряг не се виждаше. Всъщност езерото се простираше толкова далеч, та изглеждаше, че стига до стената на купола.
Въздухът беше притихнал, но водата беше развълнувана и черна като мастило. Той се взираше да види тяло, момиче, блясък на метална ръка или крак, но от Синдер нямаше и следа.
Каи потрепери. Дали Селена можеше да плува? Дали тялото й беше конструирано така, че да може да плува? На „Рампион“ тя се къпеше, но да се потопи изцяло във водата…
— Дали е оцеляла?
Каи подскочи. На няколко метра от него със скръстени ръце и свити устни стоеше Левана. Каи се отдръпна от нея, подтикван от абсурдния страх, че кралицата се кани да го бутне от терасата. Щом се отдалечи, той си спомни, че тя може да го накара и сам да скочи.
— Не знам. — И за да я провокира, добави: — Между другото прекрасна програма. Имах големи очаквания, но ти не ме разочарова.
Тя изръмжа и Каи остана доволен, че се отдръпна назад.
— Еймъри — кресна рязко Левана. — Претърсете всеки сантиметър от езерото до сутринта! Искам да ми поднесете сърцето на киборга върху сребърен поднос!
Еймъри се поклони.
— Заповедта ви ще бъде изпълнена, Ваше Величество. — Той кимна към няколко чародеи, които бяха пристигнали след края на екшъна и които се опитваха да си дадат вид, че не са притеснени от разрушенията в тронната зала. Четирима от тях тръгнаха. — Боя се, че трябва да уведомя Ваше Величество, че има…
— Ясно е, че има поражения! — изкрещя Левана. Тя посочи с червения си нокът езерото. — Мислиш ли, че не мога да видя това?
Еймъри стисна устни.
— Разбира се, Ваше Величество, но има още нещо.
Погледът й пламна.
— Какво още може да има?
— Както знаете процесът и екзекуцията тази вечер се предаваха на живо във всички сектори. Изглежда, че в резултат на бягството на киборга, хората… са се разбунтували. В няколко сектора само, макар че камерите са възстановени, но обхващат едва десет процента от населението. СБ-1 е най-близкият, който камерите показват, но значителна тълпа е тръгнала към Артемизия и от далечния АТ-6.
— Тя не се е спасила! — гласът на Левана прозвуча глухо, напрегнато, сякаш щеше да се разпадне. Каи отстъпи с още крачка назад. — Тя е мъртва! Кажи на хората, че е мъртва. Не би могла да оцелее след това падане. И я намерете! Намерете я!
— Да, кралице моя. Незабавно ще направим изявление, с което ще уведомим народа ни за смъртта на Лин Синдер. Но не можем да гарантираме, че това ще бъде достатъчно, за да потуши размириците…
— Достатъчно! — Левана изблъска чародея от пътя си, с гневни крачки влезе в тронната зала и застана пред трона си. — Барикадирайте тунелите за влизане и излизане от Артемизия. Затворете аеродрумите. Никой няма да влезе или излезе от този купол, преди да открием киборга, а гражданите да се покаят за действията си. Ако някой се опита да мине през барикадите, застреляйте го!
— Почакайте — обади се европейският министър-председател Бромстад и хукна към Левана. В тронната зала нямаше нито един благородник. Бяха останали само слугите, които разчистваха труповете, и земляните, които се опитваха да не изглеждат тъй слисани и уплашени, колкото в действителност бяха. — Не може да затворите аеродрумите. Вие ни поканихте на сватба, а не във военна зона. Аз и моят кабинет заминаваме тази вечер.
Левана вдигна вежди и от този простичък, елегантен жест космите по врата на Каи настръхнаха. Тя се приближи до министър-председателя и макар Бромстад да се държеше мъжки и не отстъпи назад, Каи видя, че съжалява за думите си. Зад него останалите водачи се събраха по-плътно един до друг.
— Значи искате да заминете тази вечер? — измърка отново Левана. — Е, позволете ми тогава да ви помогна.
Наблизо един прислужник, който се стараеше да изглежда невидим, спря да търка пода и вдигна една вилица. На колене и с наведена глава, мъжът подаде вилицата на Бромстад.
В мига, в който министър-председателя хвана вилицата, по лицето му се изписа страх. Не просто страх. А страх, че държи оръжие и Левана може да го накара да направи всичко, всичко, което поиска.