— Спри! — Каи улови Левана за лакътя.
Тя се изсмя.
— Както казах и преди, няма да те направя моя императрица, ако нападнеш водач на съюзническа страна. Пусни го. Всички пусни. Достатъчно кръв се проля за един ден.
Очите на Левана горяха като въглени и в един миг Каи си помисли, че ще изтреби всички и просто ще завладее Земята с армията си, след като световните водачи разчистят пътя й.
Той знаеше, че тази мисъл е минавала през ума й.
Но на Земята живееха много хора, много повече, отколкото на Луната. Нямаше да успее да контролира всички. Един бунт на Земята щеше да се овладее по-трудно, ако тя се опиташе да я заграби със сила.
Вилицата изтрака на пода и Бромстад въздъхна шумно.
— Тя няма да те спаси — изсъска Левана. — Мислиш си, че е жива и че жалкият й бунт ще успее, но се лъжеш. След два дни аз ще стана императрица, а тя ще бъде мъртва. Ако вече не е. — Кралицата се овладя и приглади с ръце роклята си, сякаш така можеше да заличи катастрофалните събития от изминалия час. — Не знам дали ще те видя пак преди коронацията, скъпи съпруже. Боя се, че ми прилошава, като те гледам.
Благодарение на предупредителния поглед на Торин, Каи преглътна коментара си за неочакваното разочарование.
С едно щракване на пръстите Левана нареди на един от прислужниците да занесат вана в покоите й и сетне бързо излезе от тронната зала. Подгъвът на роклята й бе напоен с кръв.
Каи си отдъхна, замаян от събитията. От ненадейното оттегляне на кралицата. От мириса на кръв, примесен с острата миризма на почистващите препарати и аромата на задушено говеждо, който още се долавяше. Ушите му пищяха от изстрелите, а пред очите му все беше Синдер, която се хвърля от терасата.
— Ваше Величество? — чу се сух, уплашен глас.
Каи се обърна и видя Лин Адри и Пърл, сгушени в ъгъла. Лицата им бяха мръсни и по тях се спускаха вадички от сълзи.
— Може ли… — Тя преглътна, гърдите й се повдигаха уплашено. — Дали ще бъде възможно да… изпратите мен и дъщеря ми у дома? — Тя подсмръкна, а очите й отново плувнаха в сълзи. Лицето й се сгърчи, раменете й се отпуснаха. Тя едва стоеше на краката си. — Готова съм… искам да се прибера у дома. Моля ви.
Каи стисна зъби и я съжали почти толкова, колкото я презираше.
— Няма да стане, никой няма да си тръгне, преди всичко това да свърши.
Глава петдесет и трета
Водата я връхлетя като цимент. Силата на удара отекна в тялото й. Всяка част от нея завибрира, отначало от падането, а сетне от леденостудената вода.
Езерото я погълна. Синдер още не се бе съвзела от удара, когато последният въздух излезе сред балончета и пяна от дробовете й. Гърдите й горяха от болка. Тялото й се люшкаше като шамандура, а металният й ляв крак я теглеше надолу.
Червена предупредителна лампичка озари мрака.
Проникване на течност. Захранването спира след 3…
Броячът не стигна по-далеч. В задната част на мозъка й настъпи мрак, сякаш някой беше щракнал ключа. Зави й се свят. С усилие на волята отвори очи и погледна към повърхността. Успя да се ориентира само защото усещаше как кракът й я тегли надолу, надолу.
Пред очите й проблеснаха бели искри. Дробовете й се свиха.
Хлъзгави водорасли протегнаха пипалата си към нея и омазаха с тиня десния й прасец — там, където панталоните й се бяха надиплили около коляното. Синдер насочи фенерчето си към мрака в краката си и се опита да го включи, но не успя.
На оскъдната светлина, която се просмукваше през калта и водата, сред блатната растителност тя различи бели кости. Металният й крак потъна в нечий гръден кош.
Синдер подскочи. Костите се натрошиха под стъпалото й и удивлението проясни ума й.
Тя стисна зъби и с последни сили се оттласна от дъното на езерото. Но не можеше да контролира левите си крайници. Те се бяха превърнали в мъртва тежест, а и рамото я болеше жестоко от зъбите на мутанта. Но все пак успя да се придвижи нагоре.
Над нея светлините станаха по-ярки, макар и да примигваха като мираж. Усети как силите я напускат, а пълният й с вода крак пак я повлече надолу…
Синдер изскочи на повърхността и жадно пое въздуха. Успя да се закрепи за миг, сетне отново взе да потъва. Мускулите й се напрегнаха, тя риташе с всички сили и отново изплува, опитвайки се да задържи главата си над водата.