Твърде дълго.
Без да се усети, Крес бе затаила дъх, но дробовете й изнемогваха. Тя пое жадно въздух, но усещането беше болезнено, защото знаеше, че приятелите й стоят под водата, без да дишат също толкова дълго.
Ико стисна ръката й.
— Защо още не са… — Тя направи крачка напред, но спря.
Тялото на Ико не беше предназначено за плуване, а най-дълбокият воден басейн, в който Крес бе потапяла пръсти, беше ваната.
Нямаше с какво да помогнат.
Крес запуши уста с треперещата си ръка. По лицето й се стичаха горещи сълзи, но тя не им обръщаше внимание. Много време мина.
— Ето там! — Извика Ико и посочи. Две, не, три глави се показаха над тъмните, бурни вълни.
Ико направи още една крачка.
— Тя е жива, нали? Но май… май не мърда. Виждаш ли дали мърда?
— Жива е. Не се бой, всички са добре.
Тя хвърли поглед към Ико, но не можа да събере смелост и да зададе въпроса, който се въртеше в ума на всички. Живото предаване на сватбеното пиршество беше показало всичко. Процеса. Масовата сеч. Скока на Синдер в езерото.
Можеше ли Синдер да плува?
Всички това се питаха, но никой не дръзваше да изрече въпроса на глас.
Четиримата се бяха промъкнали през града и за тяхна радост неколцината лунитяни, които срещнаха по пътя си, бяха твърде заети да празнуват сватбата на кралицата, за да им обърнат внимание. Хиацинт, който познаваше града и езерото, ги отведе до мястото, където обикновено изплуваха изхвърлените от тронната зала тела. Без да се двоумят, четиримата дружно решиха, че трябва да намерят Синдер, докато Левана още не се е съвзела от атаката.
Когато зърнаха сред вълните тъмните очертания на тялото й, си отдъхнаха радостно, но все още не знаеха в какво състояние ще я намерят.
Дали беше жива? Дали беше ранена? Можеше ли да плува?
Когато тримата се приближиха достатъчно, Крес пусна Ико и нагази в езерото. Заедно изтеглиха тялото върху белия пясък.
— Жива ли е? — попита Ико почти в истерия. — Диша ли?
— Да я отнесем в помещението за лодките — рече Хиацинт. — Не можем да стоим тук.
Трън, Хиацинт и Ико понесоха безжизненото тяло на Синдер, а в това време Крес изтича напред, за да задържи вратата. На подпорите върху двете стени бяха наредени по три гребни лодки, а в средата имаше седма, покрита с брезент. Тя разчисти греблата и въдиците от брезента, за да сложат там Синдер, но Хиацинт я остави върху твърдия под. Ико затвори вратите и стаята потъна в мрак. Крес измъкна портскрийна си и включи призрачно синята му лампичка.
Без да се бави да проверява пулса и дъха на Синдер, Хиацинт се наведе над нея и сложи една върху друга ръцете си на гърдите й. В очите му проблеснаха и той започна да натиска гръдта й с бързи, силни движения.
— Наясно ли си какво правиш? — попита Трън и клекна от другата страна на Синдер. Закашля се и изтри устата си с ръка. — Искаш ли помощ? Тези неща сме ги учили в тренировъчния център в армията… спомням си… не много…
— Знам какво правя.
И май наистина знаеше. Той наклони главата на Синдер назад и допря устата си до нейната.
Трън не се успокои, но престана да спори.
Коленичила в краката на Синдер, Крес наблюдаваше мълчаливо как Хиацинт поднови натиска. Спомни си романтичните драми, в които героят връщаше героинята към живота с дишане уста в уста. Крес дори си бе фантазирала, че се дави и в тези мечти допирът на мъжките устни вдъхваше отново живот на безжизненото й тяло.
Драмите лъжеха. Тук имаше жестокост, която не показваха. Тя сгърчи лице, когато Хиацинт натисна за трети път гърдите на Синдер. Почти усети синините върху своята гръд.
И сякаш увисна във времето. Трън застана на пост до вратата, надничайки през малък прашен прозорец. Ико обви ръце около тялото си и сякаш всеки миг щеше да заплаче с невъзможни сълзи.
Крес тъкмо се канеше да вземе ръката на Синдер, когато тя помръдна и започна да повръща.
Хиацинт обърна главата й настрани и водата избълбука навън. Държа я така, докато спря да се дави. Тя пак дишаше — слабо, задъхано, но дишаше.
Когато отвори очи, Хиацинт й помогна да седне. Тя тежко вдигна дясната си ръка, напипа неговата и я стисна. Изплю вода още два-три пъти и каза дрезгаво: