— Точно навреме.
Водата блестеше по устните и брадичката й, затова Ико я избърса с ръкава си. Синдер я погледна и очите й светнаха въпреки изтощението.
— Ико? А аз си мислех… — Тя изстена и се отпусна по гръб.
Ико изпищя и понечи да се хвърли върху нея, но размисли. Вместо това заобиколи Хиацинт, положи главата й в скута си. Синдер се усмихна уморено и потупа плитките й. Единият от пръстите на киборгската й ръка липсваше.
— Не можем да останем тук. — Хиацинт изтръска водата от късо подстриганата си коса. — Ще започнат търсенето от двореца и не след дълго ще блокират цялото езеро. Трябва да намерим място, където да се възстанови.
— Идеи? — попита Трън. — На вражеска територия сме.
— Имам нужда от медикаменти — произнесе Синдер със затворени очи. — Един от войниците ме ухапа. Раната трябва да се почисти, преди да се е инфектирала. — Тя въздъхна уморено и замълча.
— Като ще си казваме желанията, на мен една топла вечеря и сухи дрехи ще ми дойдат добре. — Трън се наведе напред и свали подгизналата си риза.
Крес ококори очи и впи поглед в него. Той изстиска ризата и водата се разплиска по цимента.
Хиацинт каза нещо, но тя не го разбра.
Трън пак навлече ризата си, която беше смачкана, но вече не толкова мокра, а Крес отново можа да си поеме въздух.
— Това ще ни свърши работа — рече Трън и кимна към Синдер. — Ще се справиш ли?
— Не, не мога да вървя.
— Не е далеч — каза Хиацинт. — А аз си мислех, че си издръжлива.
Синдер свъси вежди.
— Не мога да вървя. Водата повреди нещо на интерфейса ми. — Замълча. Изхриптя. — Кракът и ръката ми не функционират. Нямам и връзка с нета.
Четири чифта очи се преместиха върху лъскавия метален крак. Крес нямаше навика да мисли за Синдер като за киборг, като за нещо друго, различно. Като за човек, който вече не… функционира.
— Добре. — Хиацинт се обърна към Трън. — Ти ли ще я носиш пръв, или аз?
Трън вдигна вежди.
— Знаеш ли колко тежи?
Синдер го срита.
Той изпухтя.
— Добре де. Ти си пръв.
— Сигурни ли сме какво правим? — прошепна Крес. Тя се бе свила заедно със Синдер зад една дървена решетка, покрита с цъфнал бръшлян. Всички наблюдаваха Ико, която вдигна лъскавото златно чукче и почука трети път.
— Нали ви казах — не са си у дома — рече Хиацинт ядосан, че преди да се вмъкнат в голямата къща с колоните, за всеки случай пратиха Ико на разузнаване. — Това семейство е на почит в двореца. Ще останат там през цялата седмица.
След като никой не отговори и на четвъртото почукване, Ико се обърна към тях и сви рамене.
Крес хвана Синдер през кръста — ръстът й беше идеален, за да й служи като патерица — и двете закуцукаха през градината. Мъртвият метален крак на Синдер изрови диря в пътеката от кръгли сини стъкълца.
— Ами ако е заключено? — обади се Крес и хвърли поглед надолу по улицата, макар че не бяха срещнали жива душа. Може би в целия квартал живееха все семейства, харесвани от двора. Може би целият град празнуваше буйно в двореца.
— Аз ще я отворя — рече Трън.
Вратата беше отключена и те се озоваха в помпозно антре с вито стълбище и море от златни и бели плочки.
Трън подсвирна тихо.
— Това място е само за крадене.
— Аз може ли да плячкосам гардероба? — попита Ико.
Хиацинт намери една огромна ваза с цветя и я сложи зад вратата тъй, че ако някой отвори, да я събори и тя да се счупи на безброй парченца. Добро предупреждение, че е дошло време да се омитат.
Бързо намериха кухнята, която беше по-голяма от сателита на Крес. Тя и Ико наместиха Синдер на един стол и й помогнаха да качи крака си. В това време Хиацинт прерови килера и се върна с ядки и сушени плодове.
— Какво се е повредило според теб? — попита Ико.
Синдер се удари по главата, сякаш се надяваше да намести някой чарк в нея.
— Проблемът не е в захранването. Очите ми поне работят. Сигурно е нещо във връзката между мозъчната ми машина и протезите. И двете спряха да работят по едно и също време, значи засегната е главна връзка. Вероятно контролният ми панел е плувнал във вода. Може би има и няколко изгорели жици. — Тя въздъхна. — И все пак имах късмет. Ако батерията ми беше свършила, аз щях да свърша с нея.
Те се замислиха мълчаливо върху думите й, докато хапваха.