Трън хвърли поглед към килера.
— Видя ли ориз там? Може да напълним с него главата на Синдер.
Всички го зяпнаха.
— Нали знаете… да попие водата или нещо такова. Чудесна идея, нали?
— Никой няма да сипва ориз в главата ми!
— Но аз съм съвсем сигурен, че помня как някой си беше изпрал портскрийна в пералнята, после го пъхнал в торба ориз и…
— Трън!
— Опитвам се да ти помогна.
— Какво ще ти трябва, за да отстраниш повредата? — попита Крес и мигом се притесни, щом всички очи се обърнаха към нея.
Синдер се намръщи и Крес разбра, че обмисля различни варианти. Сетне се засмя и прекара здравата си ръка през рошавата си, мокра коса.
— Механик, ама наистина добър механик.
Ико грейна.
— Имаме механик. Освен това се намираме в голяма къща. Обикновено разполагат с тонове технологии. Просто трябва да намерим нужните части и инструменти и аз ще те поправя под твоите напътствия.
Синдер сви устни. Под очите й имаше тъмни кръгове, а кожата й бледнееше нездраво. Крес никога не я бе виждала тъй паднала духом.
Ико наклони глава. Тя също забеляза, защото огледа внимателно Синдер за миг, а сетне и всички в групата.
— Изглеждате ужасно. Може би трябва да си починете. Аз ще остана на пост.
Те се замислиха, докато накрая Трън рече:
— Предложението ти не е никак лошо.
Ико сви рамене.
— Все някой трябва да остане с бистър ум в критична ситуация. — И като подръпна една от плитките си, добави: — Макар че никога не съм мислила, че това ще бъда аз.
Трън се обърна към Синдер.
— Ще мислиш по-ясно, като се наспиш.
Тя не му обърна внимание, взирайки се в шкафа. Беше отпуснала рамене обезсърчена.
— Сънят няма да поправи това. — И тя повдигна киборгската си ръка, китката увисна. Там, където бяха премахнали пръста й, зееше дупка. — Не мога да повярвам, че това се случва. Не мога да се боря така. Не мога да вдигна революция. Не мога да бъда кралица. Нищо не мога да направя така. Разнебитена съм. Напълно.
Ико сложи ръка на рамото й.
— Да, но разнебитена не означава непоправяема.
Глава петдесет и пета
— Решението беше лошо — рече Скарлет.
Уинтър я погледна. По лицето на Скарлет се четеше безпокойство, дълбока бръчка се появи между веждите й.
Уинтър дръпна една от къдриците й.
— Още не си решила да се върнеш.
Скарлет я цапна по ръката.
— Да, защото вече нямам представа къде се намираме. — Тя хвърли поглед през рамо. — Часове наред вървим из тези пещери.
Уинтър проследи погледа й, но в пещерата беше сумрачно и скоро взорът се губеше в сенките, осветявани тук-там от светещите сфери на тавана. Трудно беше да се каже колко далеч са стигнали, търсейки вълците или армия, нито пък знаеха още колко път ги чака. Щом понечеше да се върне обратно, на Уинтър й се струваше, че чува слаб вой в далечината, който я заставяше да продължи. Сънят за Рийо и Левана не излизаше от ума й и отново, и отново й вдъхваше кураж.
Левана смяташе, че може да контролира всички същества на Луната. Хората, войниците, самата Уинтър.
Но кралицата грешеше. На Уинтър й беше дошло до гуша да я манипулират и както си мислеше, надали бе единствената. Тя щеше да намери войници, които да се бият на нейна страна, и заедно щяха да се отърват от мащехата й и нейната жестокост.
Направиха още един завой. Мрачните варовити скали не се променяха. Таванът беше назъбен, но подът беше гладък от краката, които години наред го бяха тъпкали. Вървейки. Марширувайки. Дали войниците маршируваха? Уинтър не беше сигурна. Не се заслушваше много, когато ставаше дума за армията на мащехата й. А ето че сега й се искаше да беше научила какво точно правеше Левана с тези момчета, които превръщаше във войници. Какво бе кроила от самото начало.
Иначе пещерата беше същата, каквато е била преди векове, преди милиарди години, когато за първи път разтопената лава е издълбала тунела. В онези времена Луната е била място на огън и трансформации. Нещо, което човек трудно можеше да си представи, докато върви из тези студени, голи каверни, потънали в тишина и мрак.
Когато земляните построили първата си колония, се настанили да живеят временно в просторните свързани тунели от лава, докато издигнат куполите, а след това ги превърнали в складове и подземна железница.