Един войник облиза долната си устна.
Скарлет се обърна и подкани с поглед Уинтър.
Разтреперана от глава до пети, Уинтър се подпря на нея, за да не падне.
Войниците се засмяха.
— Уинтър! — изсъска Скарлет.
— Страх ме е, Скарлет.
Скарлет я изгледа с каменно лице.
— Може би искаш да излезеш отвън, да се посъвземеш и да се върнеш по-късно — процеди тя през зъби.
Уинтър потрепери пред гнева й, макар да знаеше, че Скарлет има право да се гневи. Идеята да дойдат тук беше нейна. Ако и двете загинеха, вината щеше да бъде само нейна.
Но тя нямаше да позволи това да се случи. Това са хора, напомни си тя. Хора, които заслужаваха да живеят щастливо като всички други.
Тя се вкопчи здраво в тази мисъл и се отдели от Скарлет. Отдъхна си, когато замайването й намаля.
— Аз съм Уинтър Хейл-Блекбърн, лунната принцеса. — И сама чу колко слаб е гласът й. Изобщо не приличаше на гласа на Скарлет. — Имам нужда от помощта ви.
Очите й грейнаха от радост.
— В замяна ми се ще да ви помогна.
Веселие. Глад. По-малко любопитство, отколкото се бе надявала.
Уинтър преглътна.
— Кралица Левана, моята мащеха, се е отнесла с вас жестоко и несправедливо. Тя ви е отделила от семействата ви, сякаш сте научен експеримент. Заключила ви е в тези пещери с единствената цел да ви изпрати на Земята, за да се сражавате в нейната война. А какво ще получите в замяна? — Мъжете чакаха и наблюдаваха Уинтър със суровите си, блестящи очи, сякаш беше следобедната им закуска, която още се въртеше на шиша. Погледите им по нищо не се различаваха от онези, които я преследваха в двора на Левана.
— Нищо — рече тя и потисна страха си дълбоко в душата си. — Ако оживеете, ще се върнете тук и ще останете поробени в тези пещери до следващия път, когато кралицата ще има нужда от вас. Няма да ви позволят да се приберете при семействата си. Няма да се върнете в обществото и да заживеете живота, за който някога сте си мечтали, преди да се превърнете в… в…
— Чудовища? — предложи някой и се ухили.
— Аз смятам, че не сте чудовища. Знам, че не ви е била дадена друга възможност и понасяте последствията според силите си.
Алфа Стром изсумтя.
— Кой да мисли, че днес ще получим такава консултация от самата принцеса? Кажете ми, Ваше Красиво Височество… тази терапия върви ли със закуска?
— Вашата приятелка, може би? — обади се друг. — Мирише вкусно.
Скарлет скръсти ръце и впи пръсти в лактите си.
Уинтър изпъна рамене.
— Дойдохме тук, за да ви дадем още една възможност. Народът на Луната замисля бунт. След два дни хората ще нахлуят в централния купол на Артемизия. Готвим се да смажем кралицата и приближените й и да сложим край на тиранията й. Аз ви моля да дойдете с нас. Да се биете на наша страна и да ни помогнете да премахнем управлението, което е съсипало живота ви и ви е превърнало във войници. Така ще бъдете сигурни, че никога вече няма да бъдете затворници, експеримент или… животни, създадени за забавлението на Левана.
Мъжете се умълчаха, сякаш чакаха да се уверят, че е свършила. Уинтър потърси някакъв знак, че я слушат.
Чувстваше се като агне в бърлогата им.
— Хубави думи каза.
Уинтър се обърна към гласа. Беше един от мъжете, който участваше в ръкопашния бой. Кръвта бе засъхнала по устната му.
Когато видя, че е привлякъл вниманието й, той притвори очи многозначително.
— Но не толкова хубави като лицето й.
— Само да не бяха белезите.
Тя подскочи и се обърна. Не беше забелязала кога войникът се бе приближил и сега се извисяваше над нея. Той прекара острия си нокът по бузата й.
— Откъде се сдоби с тези белези, хубавице?
Тя не можа да отвърне.
Една ръка я обгърна и я дръпна назад.
— Престани! — Скарлет бутна Уинтър зад гърба си, макар че нямаше смисъл. Бяха ги обградили. — Вие чухте ли я? Можете да се наричате войници, вълци или както си искате, но истината е, че сте роби. Уинтър ви предлага свобода. Дава ви избор, а това е повече от всичко, което някога сте видели от Левана. Ще ни помогнете ли?
— Ще ви изколят — прошепна някой в ухото на Уинтър.
Тя ахна и пак се обърна, залепвайки гръб в гърба на Скарлет. Войниците се приближиха полека. Хищници, които си играеха с жертвите си, предвкусвайки удоволствието от угощението си.