— Споменахте нашите господари, но май неколцина от тях липсват.
Седемте чародеи зад Холт стояха все тъй неподвижни, загледани в строя. Уинтър ги пребори. В това поделение имаше единадесет глутници. Значи трябваше да има и единадесет чародеи, които да ги контролират.
— Ще ти простя неведението по този въпрос — процеди Холт през зъби, — тъй като няма как да знаете, че в страната ни има размирици. Някои от най-висшите ни чародеи, стражи и единадесет войници като вас бяха убити днес, а срещу кралицата бе извършен опит за покушение. И тъй, сами разбирате, че нямаме време за дискусии. Заповядах ви да убиете тези момичета. Ако откажете, ще бъдете наказани за неподчинение на пряка заповед.
Уинтър почувства, че телата край нея се разместват, както когато ги обградиха. Приближиха се незабележимо. Стегнаха възела.
— Жалко, че променихте мозъците ни — рече алфа Стром. — Иначе щяхте да ни манипулирате, нали? Да ни принудите насила да изпълним заповедта ви. Вместо това ни превърнахте в диви животни.
— В глутница гладни вълци — изръмжа някой.
— В убийци — каза на себе си Уинтър. — В хищници, в какво ли не.
Те се раздвижиха покрай нея и Скарлет подобно на вода, която се разлива около голям камък. Уинтър хвана Скарлет за китката и я притегли по-близо, тъй че раменете им се допряха.
— Не сте ми дали способности по математика — продължи Стром, — но по мои изчисления няма да успеете да накажете всички ни дори и да искахте.
Те бяха направили полукръг около чародеите, които вече показваха признаци на безпокойство.
— Достатъчно — кресна Холт. — Заповядвам ви да…
Напрежението се нагнети, преди той да довърши. Войниците обградиха господарите си с оголени зъби и протегнати ръце, готови да дерат и разкъсват с нокти.
Но сякаш съборени от звукова вълна, неколцина от тях се строполиха на земята, стиснали глави, и взеха да се гърчат и да крещят от болка. Онези, които останаха прави, прескочиха другарите си с разярени лица.
Уинтър трепна, когато видя как алфа Стром се просна пред нея. Той се сви на топка и запищя. Но писъкът му секна и той захленчи окаяно, затворил очи, опитвайки да спре онова, което му причиняваха.
Хленчът връхлетя Уинтър като спомен. Рийо зад гърба й. Звука от ножа на Хиацинт. Топлата, лепкава кръв.
Уинтър клекна, припълзя до Стром и го погали по уродливото лице. Пръстите й бяха ужасно студени.
Битката, ако това можеше да се нарече битка, свърши за секунди. На чародеите дори не им остана време да извикат. Чу се трошене на кости, разкъсване на плът и всичко свърши. Един бърз поглед бе достатъчен, за да се види, че на входа на пещерата лежат осем тела, а до тях войници бършат кръвта от лицата си и чоплят плътта изпод ноктите си.
Дъхът на Уинтър побеля във въздуха. Студът се настани в стомаха й, вледени я.
Пръстите й все още бяха в косата на Стром, когато ненадейно той хвана ръката й и я отблъсна.
Скарлет мигом се озова до принцесата, пъхна ръце под мишците й и я издърпа настрани. Наоколо падналите, измъчени мъже започваха да идват на себе си. Лицата им бяха изкривени от болката, но когато виждаха мъртвите чародеи, по тях се изписваше задоволство.
Стром клекна и разтърси глава. Потърси с пронизващи поглед Уинтър. Тя се сви, разтреперана, до пламенната си приятелка.
Стром заговори завалено:
— Ти не можеш да контролираш хората и затова страдаш от лунната болест, така ли?
Уинтър хвърли поглед към мъртвите чародеи, или към онова, което беше останало от тях, и моментално съжали. Сведе поглед към крехките си пръсти.
— О, м-мога — заекна тя през безчувствените си устни. — Но и аз като в-вас знам к-какво е да те манипулират.
Стром се надигна и за разлика от повечето си другари, бързо-бързо възвърна силите си. Дълго разглежда Уинтър и Скарлет. Най-накрая рече:
— Тя ще изпрати нови хрътки, които да ни накажат за неподчинението. Те ще ни измъчват, докато почнем да им се молим като кучета, каквито сме си. — Гласът му беше груб, но на ожесточената му уста се появи усмивка. — Струва си обаче да вкусиш и помиришеш чародейска кръв.
В знак на съгласие един от войниците нададе вой и скоро цял хор проглуши ушите на Уинтър. Пещерата закънтя. Войниците ликуваха, удряха юмруците си един в друг и не спираха да вият.
Уинтър се надигна с усилие на волята, макар че още трепереше от студ. Скарлет застана до нея — стълб, опора.