Гласът на принцесата бе възвърнал силата си, когато попита:
— Заситихте ли глада си?
Стром се обърна към нея и бурните възгласи на хората му стихнаха. В очите им още се четеше настървение.
— Задоволихте ли копнежа си? Уталожи ли се гладът ви?
— Уинтър! — изсъска Скарлет. — Какво правиш?
Тя прошепна в отговор:
— Топя ледовете. — Скарлет се намръщи, но Уинтър направи крачка напред.
— Е, задоволени ли сте?
— Гладът ни никога не може да бъде задоволен — изръмжа един от войниците.
— И аз така си помислих. Знам, че още искате да вкусите сочната закуска, която ще излезе от мен и приятелката ми. — Тя се усмихна. Гледката вече не я плашеше толкова много. — Но ако решите да ни помогнете, може би скоро ще се нагостите със самата кралица. А няма ли нейната плът да утоли глада ви по-добре? Дори повече от плътта на мъртвите ви господари?
Възцари се мълчание. Уинтър следеше по лицата им как си правят сметка. Чу как някои от войниците почистват зъбите си с език.
— Сражавайте се с мен — рече тя, след като мина достатъчно време и никой не направи опит да я погълне, нито пък Скарлет. — Аз няма да ви контролирам. Няма да ви измъчвам. Помогнете ми да свалим Левана и ще получите свободата си.
Алфа Стром хвърли поглед на няколко войници — вероятно това бяха другите алфи — а сетне втренчи проницателния си взор в нея.
— Не мога да говоря от името на цялото поделение — рече той накрая, — но приемам предложението ти. Ако се закълнеш, че никога няма да ни контролираш, моята глутница ще се бие за твоята революция.
Някои от мъжете кимнаха одобрително. Други взеха да вият в знак на съгласие.
В отговор тя вирна нос и също нададе вой.
Глава петдесет и девета
Скарлет изчака воят, повторен от ехото в пещерата, да стихне и изскочи пред Уинтър.
— Нали разбираш — размаха тя пръст в лицето на Стром, — че като давате съгласието си да ни помогнете, няма да ви позволим да нападате друг, освен кралица Левана и нейните хора. Нито гражданите, нито дори онези противни благородници, освен ако не представляват заплаха за нас. Нашата цел е да свалим Левана от трона, а не да изколим целия град. Не ви даваме безплатен талон за обяд. Очакваме от вас да се подчинявате на заповеди и да ни помагате. Това означава, че ще обучите хората от секторите как да се бият и да използват оръжие, а може и да се наложи да пренасяте ранените от фронта… Знам ли и аз. Но не означава, че може да хукнете като побеснели из улиците на Артемизия и да изпотрошите де що видите. Съгласен ли си с това?
Стром я гледаше в очите и за пореден път жестокостта му се преобрази във веселост.
— Сега разбирам защо те е избрал твоят самец.
— Не ти ща личните коментари — рече ядно тя.
Стром кимна.
— Приемаме исканията ти. А когато Левана вече я няма, ние ще получим свобода и ще можем сами да избираме как да живеем.
— Стига да спазвате законите на обществото — да. Точно така.
Стром огледа навалицата. Ако не беше кръвта, човек би казал, че избиването на чародеите никога не се е случвало.
— Алфа Пери? Алфа Ксу?
Един по един той изреди имената на всички алфи и един по един те приеха условията на Скарлет и Уинтър. Когато приключиха, Уинтър се обърна към Скарлет с уморена, но мила усмивка.
— Казах ти, че ще тръгнат с нас.
Скарлет си пое рязко дъх.
— Трябва да разберем какво става на повърхността. Има ли някакъв начин да се свържем с другите сектори? Да им кажем, че се вдигаме на бунт дори ако Синдер…
Тя не можа да довърши. Нямаше представа какво бе станало със Синдер и Вълка.
Вълка. Зеев. Нейният алфа самец.
Мисълта за него прониза гърдите й. Тя щеше да вярва, че е жив, защото той трябваше да е жив.
— И бездруго ще се изкачим на повърхността — рече Стром. — Тези галерии не са свързани с влаковете. Или по-скоро са свързани, но ако вървим през тях, ще се отдалечим много от целта. По-добре да отидем в най-близкия сектор и оттам да проникнем в тунелите.
— Кой е този сектор? — попита Скарлет.
— ПД-12 — обади се някой. — Производство на дървесина. Опасна работа, има много пострадали. Надали симпатизират на Нейно Величество.
— Може да имаме късмет и да успеем да се снабдим с оръжие — добави друг.