— На какво разстояние се намира секторът оттук?
— Това някога е било склада на ПД-12. — Стром посочи тавана. — Точно над главите ни е.
След по-малко от десет минути, откакто тръгнаха по галерите, един мъж отвори метална врата, водеща към тясно вито стълбище, което сякаш нямаше край, и в затвореното пространство бързо стана душно и горещо.
— Скарлет, дружке?
Немощният глас на Уинтър накара Скарлет да застане нащрек. Тя спря, хвърли поглед назад и видя принцесата да се придвижва нагоре, подпирайки се на стария парапет. Дишаше трудно, но не от изкачването.
— Какво има?
— Аз съм снежно, ледено момиче — прошепна принцесата, а очите й гледаха отнесено.
Скарлет изруга, мина покрай няколко войници и се добра до нея. Всички спряха и тя се почувства странно развълнувана от загрижеността, която прочете в очите на неколцина мъже.
Разчитай на Уинтър да накара отряд жестоки, необуздани хищници да изгубят ума си по нея. Скарлет не вярваше, че чувствата между нея и Вълка се градят на животинските му инстинкти, но не можа да не се запита дали тук не става дума за същото. Дали, след като бяха застанали на тяхна страна, мъжете се променяха от хищници убийци в хищници закрилници? Може би твърде дълго бяха живели в насилие и мрак, та и един-единствен пробив в защитата им стигаше, за да закопнеят за нещо по-смислено.
А може би всичко се дължеше на Уинтър, която можеше с една усмивка да накара и скала да се влюби в нея.
— Халюцинации ли имаш? — Скарлет допря ръка до челото на Уинтър, без да е много наясно какво очакваше. — Не си студена. Можеш ли да вървиш? Дишаш ли?
Уинтър сведе очи.
— Краката ми са станали на ледени кубчета.
— Краката ти са си наред. Опитай се да вървиш.
Уинтър се изтегли на следващото стъпало с огромно усилие. Спря отново запъхтяна, за да си поеме въздух.
Скарлет въздъхна.
— Добре. Ти си снежно, ледено момиче. Някой от вас може ли да й помогне?
Войникът до тях взе ръката на Уинтър и я преметна през раменете си, но не след дълго вече я носеше.
Стигнаха на върха и се озоваха в стоманен резервоар, в който някога бяха държали изкуствената атмосфера, докато строяха куполите. След това излязоха навън.
Доколкото изобщо можеше да се излезе навън на Луната, помисли си тъжно Скарлет.
— Това гора ли е? — измърмори тя и огледа ниските, хилави дръвчета, засадени в безупречно прави линии. През стволовете в далечината се виждаше огромно залесено пространство, наскоро изсечено за дървесина, а от другата страна пред погледа се простираше обширна площ с фиданки.
Право напред в самия център на купола, в една просека между дърветата, се виждаше силуетът на фонтан, досущ като онзи в миньорския сектор. Тревата около него беше избуяла.
Алфа Стром поведе групата в посока, обратна на фонтана, към къщите. До слуха им стигнаха гласове на хора. Многобройни гласове. Когато излязоха на главната улица в сектора, срещнаха неколцина мъже, строени в редици. Носеха различни оръжия, но най-вече дървени прътове. Те се упражняваха в бойни техники. Един брадат мъж с широки гърди вървеше между редиците и подвикваше:
— Пари! Мушкай! Зад гърба ти!
Макар и неопитна в тези дела, Скарлет видя, че движенията им са неумели, некоординирани, а повечето мъже представляваха тъжна гледка с изпитите си лица — също като миньорите. И все пак хората бяха откликнали на призива на Синдер.
Нерадостната мисъл, че ги пращат на сигурна смърт, се загнезди в ума й, но тя побърза да се отърси от нея.
Вик на уплаха прекъсна тренировката. Бяха ги забелязали.
Скарлет и стотината мутанти излязоха от сенките. Разнесоха се още викове, редиците се разпаднаха, отдръпнаха се. Ала хората не побягнаха, а когато Скарлет и грамадните войници наближиха, вдигнаха оръжията си и скриха обзелия ги ужас под престорена смелост. А кой знае — може би това беше най-истинската смелост на света.
Хората може би бяха предугаждали нещо подобно. Нищо чудно, че Левана ги наказваше за наглостта им да се разбунтуват. Но появата на сто войници сигурно надхвърляше очакванията им.
Верни на дадената дума, те не нападнаха, само се приближиха на двадесетина крачки от първите редици.
Скарлет вървеше напред.
— Знам, че изглеждат страховито, но те не са дошли тук, за да ви убият. Ние сме приятели на принцеса Селена. А може би сами ще разпознаете Нейно Величество, принцеса Уинтър.