Левана потисна дългата си въздишка. Отиде до масивните прозорци, които гледаха към града. Нейният безупречен, чист, спокоен град. Струваше й се невъзможно на планетата й да цари такъв хаос, не и когато тук беше тъй спокойно, тъй нормално.
И всичко това заради онази, киборга, ужасния й запис и глупавите й речи.
— Шестнадесет селскостопански сектора са отказали да натоварят влаковете — изреждаше Еймъри. — Научихме, че един неохраняван влак, натоварен с млечни продукти, повечето от които предназначени за тържествата тази седмица, е бил нападнат от група цивилни извън сектор АР-5 и е бил ограбен. До този момент не сме успели да задържим крадците и да си върнем откраднатите храни. — Той се покашля. — В сектор ГМ-19 хората са блокирали две от трите гари, а тази сутрин са избили двадесет и четирима стражи, изпратени да съборят блокадите. Събираме отряд, воден от чародей, който да изпратим и там.
Левана разтри схванатото си рамо.
— В сектор СБ-2…
Асансьорът иззвъня в средата на стаята и Левана откъсна поглед от града. Чародеят Линдвурм влетя в солара и се поклони набързо, черните му ръкави се повлякоха по пода.
— Ваше Величество.
— Ако си дошъл да ми кажеш, че във външните сектори цари безредица и хората се бунтуват, боя се, че много си закъснял. — Тя щракна с пръсти на прислужника, който стоеше до вратите на асансьора. — Донеси вино.
Прислужникът хукна да изпълни заповедта.
— Не, кралице, нося новини от казармите, от поделение 117.
— Какво? Да не би и те да са въстанали? — засмя се Левана, но под истеричния й кикот се таеше растящ ужас. Нима киборгът бе обърнал цялата страна срещу нея с такава лекота?
— Може би, кралице.
Левана се обърна рязко към него.
— Какво искаш да кажеш с това „може би“? Това са моите войници. Те не могат да въстанат срещу мен.
Линдвурм сведе поглед.
— Преди два часа охраната ни получи известие, че принцеса Уинтър е засечена пред тези казарми.
Усмивката на Левана изчезна.
— Уинтър? — Тя хвърли поглед на Еймъри, който се изопна, обзет от любопитство. — Значи тя е жива. Но какво прави там?
— Системата е засякла пръстовите й отпечатъци на влизане в казармите. След като са научили за нарушаването на сигурността, осемте останали чародеи на поделение 117 са били изпратени да проверят дали принцесата представлява заплаха.
— Сигурно ще е прекалено да се надявам, че са намерили милото момиче, разкъсано на кървави парчета.
Зверовете сигурно са убили Уинтър, без да се колебаят — нали затова бяха създадени. Но тя подозираше, че не се е случило така.
— Доколкото знаем, когато чародеите са пристигнали, войниците са се нахвърлили върху тях. И осмината са мъртви.
Кръвта на Левана кипна, запулсира в слепоочията й.
— А Уинтър?
— Принцесата и войниците са напуснали казармите. Охранителните камери показват как влизат в най-близкия сектор на повърхността — ПД-12. Това е един от въстаналите сектори, но не смятаме, че той е сред онези, които крият най-голяма заплаха.
— Съобщавате ми, че моите войници са застанали на страната на момичето?
Линдвурм сведе глава.
Прислужникът се върна със сребърен поднос с гарафа и кристална чаша. Той наля виното и Левана чу как шишето потраква в ръба на чашата. Тя я пое, без да усеща тежестта й.
— Напусни! — заповяда тя и прислужникът побърза да излезе.
Тя се върна бавно до прозореца. Нейният град. Нейната луна. Планетата, която някой ден щеше да управлява, стоеше на хоризонта, почти пълна.
Очакваше, че Хиацинт ще направи някоя глупост. Но се надяваше, че той ще разбере колко безплодно би било да спаси принцесата и така да ускори смъртта на Уинтър, и то по най-безболезнения начин. В края на краищата тя бе проявила милосърдие. Милост.
Но той не бе оправдал очакванията й. Уинтър беше жива и се опитваше да отмъкне армията на кралицата, както беше спечелила любовта на народа, а Селена съсипваше всичките й планове.