Левана си представи сцената. Покорната, луда Уинтър пърха с мигли и жестоките зверове се влюбват в нея. Как ли са се умилквали около нея! Как ли са коленичили пред нея, за да изпълнят всичките й желания! Готови да последват любимата си принцеса навсякъде!
— Кралице — обади се Еймъри и докосна с юмрук гърдите си. — Чувствам се лично отговорен за това, че не успяхме да намерим принцесата по време на претърсването в РМ-9. Позволете ми да поправя грешката си. Нека да отида в този сектор и да се погрижа за нея. Втори път няма да се проваля.
Тя се обърна.
— Смяташ да я убиеш ли, Еймъри?
Мълчание — кратко, но мълчание.
— Разбира се, кралице.
Левана се засмя и отпи от виното.
— Неотдавна ти поиска ръката й. Мислиш ли, че Уинтър е красива?
Той се засмя.
— Кралице. Всички смятат, че принцесата е красива, но никой не може да се мери с Ваше Величество. Вие сте съвършена.
— Започвам да се чудя дали съвършенството не е своего рода недостатък. — Тя се подсмихна. — Може би един недостатък би допринесъл за съвършенството. — Тя прикова Еймъри с ядния си поглед и промени обаянието си. Три остри, кървави резки се появиха на дясната й буза.
Мъжът преглътна.
— Познавам те от години, Еймъри. Знам, че обичаш жените да бъдат съсипани, нещастни. От теб наистина щеше да излезе добра партия… ти си толкова жалък, колкото и тя. — Левана хвърли чашата. Еймъри се приведе и се опита да я хване. Тя се счупи в пода, а виното се разля — смесица от вода и кръв опръска обувките на кралицата. — Ще имаш възможност да се докажеш, но не с Уинтър. Изглежда, никой не притежава нужната смелост да свърши необходимото — нито ти, нито Хиацинт Глина, нито дори любимите ми войници. До гуша ми дойде от разочарования.
Тя им обърна гръб. Зави й се свят заради предателството, от отвращение и ревност — да, даже и ревност. И то заради онова невзрачно дете. Слабото, крехко създание.
Отдавна да я беше убила, преди да стане тъй красива. Трябваше да го стори още като я видя в люлката; когато й заповяда да вземе ножа, а не да разчита, че няколкото белега ще сложат край на шушуканията в двора, че тринайсетгодишната й доведена дъщеря е най-красивото момиче на Луната.
Да не беше дала онова глупаво обещание на Еврет. Но и бездруго какво струваха обещанията пред умиращ?
Дишането й отново се успокои и тя премахна белезите от безупречното си лице.
Чародеят Линдвурм въздъхна шумно и й напомни за себе си.
— Кралице, ще съберем оперативна група за принцесата и дезертиралите войници. Искате ли да дам заповед да убият принцесата на място?
Тя хвърли поглед през рамо.
— Аз съм добра кралица, нали?
Линдвурм примигна сепнат.
— В това няма никакво съмнение.
— Аз запазих целостта на страната. Поех на война, за да може народът ни да се радва на земните блага. За тях го направих. Защо ми причиняват това? Защо обичат нея, когато тя с нищо не го е заслужила? Ако не беше толкова красива, щяха да прозрат истинската й същност — тя е притворна, коварна. Присмиваше се на всичко, в което вярваме.
Еймъри и Линдвурм мълчаха.
Левана въздъхна на пресекулки и рече троснато:
— Намерете друг прислужник, който да ми донесе още вино.
Линдвурм се поклони и се оттегли.
— Смъртта не е достатъчна за нея — промърмори Левана на себе си, минавайки край Еймъри. — Смъртта беше милостивата възможност, защото аз дадох дума на съпруга си, но тя изгуби правото на милост. Искам всички да видят що за човек е. Колко слаба и жалка е както отвън, така и отвътре.
Еймъри сви устни и със самодоволен вид рече угоднически:
— Кажете ми как най-добре мога да ви служа.
— Този бунт продължава твърде дълго. Спрете храните за външните сектори. Ще ги пуснете пак само когато хората се помолят за прошка. Време е да припомня на народа на Луната какъв късмет има, че аз го управлявам. — Сърцето й запърха в очакване. — И прати да повикат доктор Еванс. Имам специална задача за него.
— Ами принцесата, кралице?
— Не се тревожи за скъпата си, обезобразена принцеса. — Левана се подсмихна и прекара палец по челюстта на Еймъри, за да изтрие една капка вино. — Аз сама ще се погрижа за нея, както трябваше да сторя много отдавна.