Хиацинт го донесе, а Синдер се прехвърли на стола с лице към облегалката и опря чело върху ръцете си.
— Крес?
Тя вдигна поглед от портскрийна.
— Готова съм, когато кажеш.
— Добре. Да видим какво ще намерим.
Ико отметна косата й встрани и мушна пръст в резето в черепа на Синдер. Синдер усети как капакът се отваря.
— Да, нали! — рече Трън. — Когато аз отварям капачето в главата й, ми крещи. Когато Ико го отваря, тя е герой!
Синдер му хвърли кръвнишки поглед.
— Искаш ли ти да свършиш работата?
Той изкриви лице.
— А, не, благодаря!
— Тогава се дръпни назад и им остави пространство да работят. — Тя отново облегна чело на ръцете си. — Добре, Ико. Вляво има букса за кабел.
Някой включи лампа и ярката светлина стигна до периферното й зрение.
— Виждам я. Крес, дай порта.
— Ето и кабела.
Синдер чуваше как се движат зад нея; отметнаха още малко коса. Последва щракване, което стигна приглушено в главата й. Тя потрепери. Скоро не бяха включвали външно устройство към процесора й. Последния път това се случи, когато изчерпа всичката си енергия, за да изкара „Рампион“ в космоса след бягството им от затвора в Ню Бейджин. Тогава се наложи Трън да я презареди с кабел от малките кораби.
Веднъж я вързаха за масата в научна лаборатория, докато един меддроид сваляше статистиката за кибернетичната й система.
Тя ужасно, ужасно ненавиждаше да свързват това-онова с главата й.
Застави се да диша дълбоко. Това бяха Ико и Крес. Знаеше какво включват в нея и каква информация извличат. Нямаше насилие. Нямаше принуда.
Ала беше невъзможно да се отърси от неприятното усещане.
— Стана! — обади се Крес. — На пръв поглед не виждам дупки в паметта, тъй че тази част от софтуера не е била повредена, за да отреже крака и ръката ти. Само трябва да намеря къде се съхранява визуалната информация и… готово. Записи… по хронология… дали ще е последният… все едно, това трябва да е. Видео, кодирано, една минута, петдесет и шест секунди. И… прехвърляме.
Стомахът на Синдер се сви. Обикновено тя не се разстройваше лесно, но когато някой отваряше панела й, не можеше да не мисли за безименните хирурзи без лица, надвесени над безжизненото й тяло. Как свързват жичките и синапсите към мозъка й, регулират електрическите импулси, заменят част от черепа й с подвижна метална пластина.
Тя стисна здраво ръце до болка. Опитваше се да не мисли за бученето на вътрешните си части и тихото потропване на пръстите на Крес по портскрийна.
— Осемдесет процента — рече момичето.
Под тъмнината на Синдеровите клепачи проблеснаха бели петънца. Тя си пое дълбоко дъх и сама се смъмри. Това би била рутинна процедура, ако работеше върху някой андроид или киборг. С нея всичко беше наред.
Бученето спря и Крес обяви:
— Готово.
— Провери всичко, преди да махнеш кабела. — Синдер преглътна горчивата слюнка, насъбрала се в устата й. — Увери се, че това е записът.
— Виждат се… много хора.
— Ето го Каи! — изписка Ико.
Синдер вдигна рязко глава. Усети как кабелът я дърпа.
— Покажи ми — рече тя, макар че не виждаше нищо от ярката светлина, която заслепи очите й. Отдръпна се и отново затвори очи.
— Чакай, мирувай. Нека да дръпна…
Това бяха последните думи, които Синдер чу.
Намерени нови връзки.
Завод „Риалити Киберръка Т200-L“ — обикновена: неразпознати пет програми: стандартни приложения — одобрени.
Завод „Риалити Киберкрак Т60.9-L“: стандартни приложения — одобрени.
Рестартиране след 3… 2… 1…
Синдер се събуди на дивана, завита до раменете с най-мекото одеяло, което някога бе докосвала. Примигна при вида на непознатите сенки по тавана и се опита да се отърси от объркването си. Беше се събудила на чуждо място и не беше сигурна как е попаднала тук. Седна и разтри замъглените си очи. Стаята беше нагоре с краката. Инструменти и резервни части се въргаляха по килима и масите.
Диагностика — завършена. Препоръчителен основен тест за съвместимост на новите връзки:
Киберръка Т200
Киберкрак Т60.0