Пускане — сега?
Тя вдигна лявата си ръка. Блясъкът, който имаше, когато доктор Ърланд й я подари, беше изчезнал след двумесечните поправки на „Рампион“, живота в пустинята и скока в езерото Артемизия.
Но най-странното беше, че и петте й пръста си бяха на мястото, макар че показалецът — пръста, с пистолета, който Левана беше премахнала — не пасваше много на останалите. Покритието беше по-друго, беше твърде тънък, а първата става беше деформирана.
Синдер пусна теста за съвместимост. Пръстите й се разгънаха един по един. Свиха се отново. Събраха се в юмрук. Китката се завъртя насам-натам.
Кракът й мина през подобен род действия. Тя дръпна одеялото, за да гледа.
Основен тест за съвместимост — завършен. Стандартните приложения — одобрени за използване. Пет програми остават неразпознати.
Пет програми.
Синдер огледа ръката си и изпрати команда на пръстите си да се отворят откъм върховете. Това стана безпроблемно. Но щом се опита да включи фенерчето, да извади ножа и универсалния кабел и да измъкне вградената отвертка, нищо не стана. Изобщо не си даде труд да зареди стреличка в новия си пръст.
Но въпреки това вече можеше да използва ръката си и не биваше да се оплаква.
— Ти си се събудила! — Ико се вмъкна в стаята с поднос в ръка, на който имаше чаша вода, чиния с пържени яйца, хляб и конфитюр.
Стомахът на Синдер закъркори.
— Сготвила си?
— Малко умения, останали ми от дните на Serv9.2. — Ико намести чинията в скута на Синдер. — Но не искам да чувам и дума колко е вкусно всичко.
— О, знам, че е ужасно — рече Синдер и налапа една лъжица. — Благодаря, Ико — рече с пълна уста. Плъзна поглед към осакатената ръка на Ико. Липсваше един пръст. Тя преглътна. — А също и за пръста.
Ико вдигна здравото си рамо.
— Инсталирахме ти и няколко жички на андроид компаньонка. Онези от масичката за игра не станаха.
— Благодаря ти. Много щедро.
Ико бутна настрани краката на Синдер и се настани.
— Нали знаеш как сме програмирани ние, андроидите — все гледаме да сме полезни и прочие.
— Ти още ли си андроид? — попита Синдер и набута в устата си препечената филийка. — Понякога забравям.
— Аз също. — Ико сви глава в раменете си. — Когато видяхме на холографа как скачаш от терасата, толкова се уплаших, че си помислих, че жиците ми ще пламнат. И тогава си казах: „Ще сторя всичко, за да може Синдер да е добре“. — Тя подритна няколко разпилени отвертки по килима. — Може би част от програмирането остава завинаги, все едно колко еволюира един чип за индивидуалността.
Синдер облиза конфитюра от пръстите си и се усмихна широко.
— Това не е от програмирането бе, шайба. Това е приятелство.
Очите на Ико грейнаха.
— Права си.
— Време беше да се събудиш, мързеланке. — Синдер хвърли поглед през рамо. На вратата стоеше Трън. Зад него бяха Крес и Хиацинт. — Как е ръката?
— Функционира почти напълно.
— Че иска ли питане! С Крес сме гении! — Ико вдигна палците си към Крес.
— Аз помагах — рече Трън.
— Държа лампата — поясни Ико.
— Хиацинт и толкова не направи. — Посочи Трън.
— Хиацинт провери пулса и дишането ти, за да се увери, че не си умряла — каза Ико.
— И аз можех да го направя — изсумтя Трън.
— Защо припаднах? — прекъсна ги Синдер.
Хиацинт приклекна до дивана и намери пулса на китката й. След кратко мълчание я пусна.
— Вероятно от стрес, плюс физическата ти реакция от това, че свързахме портскрийна с твоя… — Той посочи неопределено към главата й. — … компютър.
— А на мен ми казваш, че съм женчо — обади се Трън.
Синдер присви очи.
— Аз припаднах от стрес, не разбра ли?
— Думата за принцеси е „прималява ми“.
Синдер го цапна.
— След всичко, което преживя, цяло чудо е, че не се срина напълно — каза Хиацинт. — Следващия път, когато ти се завие свят или имаш затруднения с дишането, кажи ми, преди да припаднеш.
— Хубавото е, че докато беше в безсъзнание, ние с Крес пуснахме пълната ти диагностика. Две поправени връзки, нов цифров кабел, няколко преинсталирани драйвъра, и си като нова! Е, без…
— Инструментите в ръката ми — усмихна се Синдер. — Няма нищо. Пет години се оправях без вградено фенерче, ще се оправя и сега.