— Не знам каква е тази болест. Никога не съм я подушвал.
Скарлет се поколеба още миг, после въздъхна с мъка и се застави да се върне при Уинтър. Повдигна ръката й с гримаса и огледа тъмните петна по лакътя. Бяха се подули като мехури и лъщяха.
Доколкото си спомняше, развитието на болестта минаваше през предвидими етапи, но колко продължаваха те, зависеше от човека. Щом като избиеше обривът по кожата, болният можеше да живее и три дни, и три седмици. Но откакто Уинтър изчезна, не беше минал повече от час, значи болестта се развиваше доста бързо.
Тя огледа пръстите й и си отдъхна, когато видя, че са розови и без синкави петна. Загубата на кръв по ръцете беше знак за последния стадий на болестта преди настъпването на смъртта.
Скарлет се намръщи. Не й ли бе казала Синдер, че лунитяните имат имунитет срещу болестта? И откъде изобщо се взе тук чумата?
— Казва се летумозис. На Земята има пандемия от тази болест. Развива се бързо и убива наред. Но… Левана има лекарство. Това е донякъде причината император Каито да се ожени за нея. Ние… трябва да запазим живота на Уинтър, докато се доберем до лекарството. И докато революцията свърши. Разбираш ли?
Тя прекара ръка през косата си.
— Дотогава ще минат дни, дори седмици. А миризмата й ми подсказва, че не й остава много време.
— Спри да говориш за миризмата й! Да, болестта е ужасна. Отвратителна! Но не можем да я оставим да лежи тук. Трябва да направим нещо.
Стром се залюля на пети и огледа с отвращение принцесата. Но беше по-добре от хищническия блясък в очите му.
— Трябва да я сложим в суспенсора.
— В какво?
— Използваме ги за лечение след операции или сериозни наранявания. — Стром сви рамене. — Може да забави развитието на болестта.
— Откъде да намерим суспенсор?
— Сигурно тук има. Работата в сектора е опасна.
— Отлично. Да вървим. — Тя стана и изтупа ръцете си. Стром я погледна, а после и Уинтър. Но остана на мястото си.
— Ох, добре. — Скарлет клекна, хвана ръката на Уинтър и тъкмо се готвеше да я вдигне на рамо, когато Стром се приближи и взе принцесата на ръце.
— Ех, какъв си джентълмен — измърмори Скарлет и взе якето си.
— Побързай — каза й той с изопнато лице от усилието да си поема въздух.
Двамата забързаха към къщите.
Скарлет излезе от гората зачервена и запъхтяна. Насъбралите се хора се обърнаха и в тоя миг Стром излезе с Уинтър на ръце.
— Принцесата е била отровена — извика Скарлет. — Болна е от смъртоносна болест, която се казва летумозис. Кралицата има лекарство, но Уинтър вероятно ще умре, ако не забавим развитието на болестта. — Тя зърна брадатия мъж. — Има ли суспенсор в сектора?
— Да, в болницата. Не знам… — Той хвърли поглед към белокос мъж, който се отдели от множеството. Мъжът приближи Уинтър, провери пулса й и повдигна клепачите й. Лекар, помисли си Скарлет.
— Суспенсорът не е използван отдавна — рече той след краткия преглед. — Ще отнеме петнадесет-двадесет минути, за да го подготвим за потапянето. Момичето също.
— Да действаме тогава — кимна Скарлет.
Лекарят ги поведе през навалицата. Хората се отдръпваха и гледаха принцесата объркани.
— Кой би сторил подобно нещо? — прошепна някой, край който Скарлет минаваше. — И то на принцесата — обади се друг.
— Значи ли това, че сред нас има предател? — попита лекарят тихо.
Скарлет поклати глава.
— Не вярвам. Който го е направил, е имал достъп до вируса и до скъпи бонбони. Промъкнал се е незабелязано и си е тръгнал.
— Или все още е сред нас, използвайки обаянието си.
Тя изсумтя. Глупавите лунитяни и глупавото им обаяние. Тук всеки можеше да бъде враг. Всеки можеше да мине за чародей, за някой от онези противни благородници или за самата кралица, а тя даже нямаше да разбере.
И все пак, защо някой би си дал труда да бие път дотук, за да зарази Уинтър, а не и останалите, когато със сигурност е знаел, че ще участват в революцията на Селена. Това предупреждение ли беше? Заплаха? Отвличане на вниманието?
Изведнъж й хрумна ужасна мисъл. Може би и другите щяха да пострадат. Летумозисът беше заразна болест и се развиваше бързо. В затворените куполи, където въздухът циркулираше…
— Стигнахме — каза лекарят и ги поведе към сграда, малко по-голяма от съседните къщи, но също толкова занемарена. До една от стените имаше контейнер с формата на ковчег, покрит с прах и протрити одеяла. Лекарят ги бутна на пода. — В тази стая има легла, може да я оставите, докато подготвя суспенсора.