Той посегна към устата си, но въжетата спряха ръката му и този път не се съпротивлява.
— Довършете възстановителните процедури — рече чародейката. — Сега е доста дружелюбен.
Още една жена се появи плахо, разтривайки врата си. Тя огледа предпазливо Вълка и започна да сваля иглите от ръцете му, сетне откачи сондите от скалпа му. При всяко докосване, той трепваше от болка.
— Можеш ли да седнеш? — попита лаборантката.
Вълка напрегна мускулите си и се изправи. Оказа се по-лесно, отколкото очакваше. Съзнанието му беше помрачено, но тялото му бе готово за битка. Нервите му сякаш пареха от неизразходвана енергия.
Лаборантката му подаде чаша с оранжева течност. Той я подуши, сбърчи нос от отвращение, сетне допря чашата до устните си.
Спря. Отдръпна чашата.
Вдигна свободната си ръка, опипа устата си. Носа. Челюстта си.
Целият се сгърчи от ужас.
Свършено беше. След като години наред се опитваше да избегне превръщането си в едно от чудовищата на кралицата, най-сетне това се случи.
— Нещо нередно ли има, алфа Кесли?
Той впери поглед в очите на чародейката. Тя го наблюдаваше така, както се наблюдава тиктакаща бомба. Не можеше да опише с думи объркването, смущението, яростта и куп потребности, които пулсираха в мозъка му, потребности, които не можеше да назове. И без това смяташе, че не е в състояние да говори. Изпи оранжевата течност.
Сънят се завърна на ярки, разпокъсани епизоди. Червената коса на момичето. Животинската ярост на брат му. Майка му, просната мъртва в краката му.
Ала неизбежно споменът го връщаше към красивото момиче с остър език. Това беше най-яркият му спомен, защото още усещаше омразата й.
Спомените и страховете му преплитаха хаотично и той вече не можеше да различи кое е истина и кое сън. Главата го болеше.
— Какво казахте, че е различно у него? — Чародейката заобиколи от другата му страна.
Лаборантката разгледа данните във вградения в суспенсора екран.
— Мозъкът му е бил по-активен от обичайното в последните фази на новата модификация. Обикновено мутантите се будят просто… гладни. А не буйстват. Едва по-късно, когато си възвърнат силата, почват да беснеят.
— Той сякаш е пълен със сила.
— Забелязах. — Жената поклати глава. — Може би се дължи на това, че ускорихме процеса. Обикновено продължава една седмица. Умът и тялото му минаха през много неща за кратко време и това вероятно е причинило агресията.
— Готов ли е да служи на кралицата?
Лаборантката хвърли поглед на Вълка. Той смачка чашката в юмрука си. Тя преглътна и отстъпи назад.
— Колкото всеки друг войник. Но ви предлагам първо да го нахраните, а след това да го пратите на служба. Освен това обикновено след края на операциите те тренират поне месец с чародей, за да може господарят им да научи биоелектрическите им особености и да ги контролира възможно най-добре…
— Те не са пригодени да бъдат контролирани.
Жената се намръщи.
— Разбирам, но могат да се научат на подчинение. Той е зареден пистолет. Не бих препоръчала да го вкарате в зала, пълна с народ, без някой да го контролира.
— Нима не е ясно, че аз мога да го контролирам?
Лаборантката хвърли поглед към Вълка и към смачканата чаша в ръката му. Тя вдигна ръце.
— Аз съм тук, за да се погрижа телата им да не отхвърлят модификациите.
Вълка прекара език по острите си зъби. Месеци бяха минали, докато свикне с имплантите, а сега пак нещо не беше наред. Прекалено големи. Прекалено остри. Чувстваше тъпа болка в цялата си челюст.
Чародейката заобиколи суспенсора.
— Алфа Зеев Кесли, ти отново си войник в армията на кралицата. За зла участ, твоята глутница от специални агенти се разпадна след първата атака в Париж, а няма време да се запознаеш с нова. Засега ще служиш като вълк единак.
Тя се усмихна. Вълка остана сериозен.
— Аз съм чародей Бемент, но ти ще се обръщаш към мен с „господарке“ — продължи жената. — На теб ти беше оказана голяма чест. Кралицата желае да бъдеш част от личния й антураж по време на коронацията, когато ще получи титлата императрица на Източната република на Земята. Тъй като в миналото си показвал склонност към бунт, тя смята, че твоето присъствие като верен неин страж ще бъде послание към всеки, който дръзне да заплаши короната. Можеш ли да се досетиш какво е посланието?