Вълка мълчеше.
Гласът на чародейката Бемент се превърна в заплашителен шепот:
— Щом веднъж си бил собственост на кралицата, оставаш неин завинаги. — Тя забарабани с пръсти по суспенсора. — Да видим дали този път ще го запомниш.
Чакаше отговор. Но Вълка не отговори и тя присви очи.
— Забрави ли обучението си? Когато някой чародей ти говори, правилният отговор е…?
— Да, господарю… господарке. — Сякаш някой теглеше насила думите от устата му — рефлекс, който бе придобил след години, прекарани с чародея Яил. Изтръгни сърцето от гърдите му!
Вълка се сгърчи и устата му напълни със слюнка. Беше гладен!
— На кого служиш ти, алфа Кесли?
На кого служеше ли?
Красивото лице на кралицата, седнала на трона си, изникна в паметта му. Тя гледаше как глутниците се бият, за да спечелят благоволението й. Той копнееше да я впечатли. Убиваше заради нея. И се гордееше с това.
— Аз служа на моята кралица — отвърна той по-силно.
— Правилно. — Бемент се надвеси над суспенсора, но Вълка не извърна поглед встрани. Устата му беше пълна със слюнка. Можеше да подуши кръвта под кожата й. Но щом си помисли да я захапе, болезнен спомен нахлу в съзнанието му.
— Казаха ми, че докато си бил на Земята, си си взел женска оттам.
Тялото на Вълка се изопна. Червената коса се мерна пред очите му.
— Какво ще направиш, ако я видиш днес?
Той видя как я запращат в статуята. Тя пълзеше. Гледаше го с ужас и омраза.
В гърлото му отекна ръмжене.
— Земляните имат най-сладкото месо.
Устните на чародейката се извиха нагоре.
— Ще се справи отлично. — Тя се отдръпна от суспенсора и мина край лаборантката и пострадалата й колежка. — Изкъпете го. Нали знаете, че Нейно Величество много държи на външността.
Глава шестдесет и пета
Хиацинт, Крес и Трън излязоха и оставиха Синдер да се опита да поправи някак Ико. А тя почти веднага разбра, че няма да успее да върне андроида към нормалното му функциониране. Не и след като Ико й даде пръста си, плюс няколко жички, необходими за подвижността на ръката й. Освен това не разполагаха нито с резервни части, нито с изкуствена кожа, за да поправят прореза на рамото и дупката от куршум в гърдите й. Но Синдер успя да сглоби временни кости и така да намести ставите й, че Ико поне можеше да движи лакътя и китката си. И когато накрая тя си отдъхна, Синдер знаеше отлично как се чувства андроидът.
Докато Синдер работеше, Ико й разказа как са успели да се промъкнат в Артемизия на товарния влак, как повечето от влаковете са били спрени и претърсвани и колко уплашена е била Левана.
Когато свърши, Синдер на свой ред й разказа как са я докарали обратно в Артемизия, как с Вълка са били разделени и сега тя няма представа какво е станало с него. Разказа й и за Каи, който й се бе видял напълно здрав, но много уплашен.
Попита дали са излъчили и процеса срещу Адри.
— Адри ли? — Ико запърха с мигли, сетне рече: — Не разбирам.
— Адри и Пърл са тук. Адри беше съдена преди мен — обвиниха я, че крие патента за оръжие, което може да неутрализира лунната дарба. Струва ми се, че Левана е научила за изобретението на Гаран, което инсталираха в гръбнака ми.
Ико събра пръстите си, имитирайки замисленост.
— Съвсем логично е Левана да иска да унищожи подобно нещо.
— Знам. Не ми беше хрумвало преди, но това устройство ще промени баланса на силите между Луната и Земята. Ако някога сключим съюз с тях, то би било единственият начин земляните да разберат, че не ги манипулират.
— Това е гениално. Винаги съм обичала Гаран. Той беше мил с мен, дори след като откри, че чипът ми е дефектен. И винаги обновяваше софтуера ми. Е, преди Адри да ме разглоби. — Тя замълча. — Първия път.
Синдер се усмихна на себе си. Когато за първи път видя Ико, тя представляваше купчина части за андроид, захвърлени в кутия, и някой трябваше да ги сглоби. Ико беше първият й проект — опит да се докаже пред новото си семейство. По онова време дори не подозираше, че андроидът ще стане една от най-добрите й приятелки.
Усмивката й се стопи.
— Ико, софтуери за Serv9.2, които се обновяват, не се произвеждат от над десет години — рече тя подозрително.
Ико подръпна една от плитките си.
— Никога не съм се замисляла за това. Мислиш ли, че той се е опитвал да поправи грешката, която е направила Ико… Ико?