— Не знам. Мисля, че не. Той е програмирал андроиди все пак. Ако е искал, вероятно е могъл да те препрограмира като обикновен андроид. — Поколеба се. Ако Лин Гаран не беше обновявал софтуера на Ико и не се бе опитвал да я поправи, тогава какво е правил? — Може би няма значение. Гаран е изобретил това устройство, но явно Левана е унищожила всичките му записки. Ако моят софтуер не е бил повреден от доктор Ърланд, то скокът в езерото надали много е помогнал… — Тя замълча и се вгледа в Ико.
— Какво?
— Нищо. — Синдер поклати глава. Имаше твърде много проблеми и загадки за решаване. Мистерията с устройството на Гаран трябваше да почака. — Просто не мога да си представя как Левана изобщо е узнала за него.
— Аз й казах.
Синдер се обърна към вратата, където Хиацинт стоеше притихнал и неподвижен като самата рамка. На лицето му се мъдреше чудесна синина благодарение на любезното съдействие на Трън.
— Ти си й казал?
— Информацията е скъпа стока. Размених я за живота си.
Човек трудно можеше да разчете чувствата на Хиацинт, но Синдер си мислеше, че тази търговия го е ядосала много. Спомни си, че доста отдавна, още в малкия оазисен град Фарафра, тя му каза за устройството, което пречеше на лунитяните да използват дарбата си и не можеха да полудеят. Тогава на лицето му се изписа любопитство, граничещо с глад.
Тя потисна възклицанието си.
Уинтър.
Естествено.
Хиацинт посочи с брадичка към коридора:
— Не ми се ще да ви притеснявам, но короната току-що пусна нов запис. Твърдят, че си умряла.
Той и Ико я отведоха до домашното кино с огромни кресла с вградени машини за напитки. Трън и Крес стояха до грамадния холограф, на който се виждаше Левана. Тя носеше воала си, но звукът беше спрян. Огромното изображение накара Синдер да потрепери.
— Хиацинт каза, че са намерили тялото ми.
Трън й хвърли бегъл поглед.
— Така се говори, момичето е мъртво. Извадили са те от езерото снощи. Дори имат нещо като манекен с боядисана метална ръка и не спират да излъчват неясната му снимка. Стой тук и ще видиш. Мине, не мине и пак го пускат заедно с речта на Левана. Забавленията на тази скала са ужасно скучни.
— Какво казва?
Трън заговори с писклив глас, подражавайки на кралицата:
— Самозванката, която се представя за моята любима племенница, беше победена… Да оставим тези несгоди зад нас и да продължим с коронацията… Аз съм душевноболна, жадна за власт откачалка и дъхът ми мирише ужасно под този воал.
Синдер се засмя. Провери колко е часът според вътрешния си часовник и чак тогава си спомни, че той вече не работи.
— Колко време остава до коронацията?
— Девет часа — отвърна Ико.
Девет часа! Вече цяло денонощие бяха в тази къща и почти през цялото време тя спа.
— Ето, има и списък… — Крес посочи холографа, на който на заден план вървеше списъкът на секторите и образуваше постоянно движещ се кръг около Левана.
— Това е интересната част — рече Трън. — Издала е указ, с който всеки сектор, нарушил вечерния час или подкрепил „самозванката“, ще бъде блокиран и с него ще се разправят след коронацията. После все така сладкодумно иска народът да се покае и да измоли милост от своята кралица.
— Явно доста хора са се надигнали след твоя номер на сватбеното пиршество — обади се Хиацинт. — Броят на блокираните сектори расте.
— Колко са?
— Осемдесет и седем при последното броене — отвърна Крес.
— Включително РМ-9 — добави Трън — и всички сектори в околността. Вместо да потуши бунта, атаката, изглежда, е разгневила хората още повече.
Осемдесет и седем при последното броене.
— И според вас те всички… всички тези сектори… — Синдер преглътна. Главата й още беше замаяна. — Какво означава това според вас?
— Означава, че кралицата има лош ден — рече Хиацинт.
Трън кимна.
— Може някои да са били включени в резултат на параноята й, но още когато с Ико се опитвахме да се вмъкнем в Артемизия, се носеха слухове, че в редица сектори тунелите са затворени и по този начин са спирали храните за столицата, ограбвали са оръжието от фабриките и ей такива работи. А това беше преди процеса ти. Разбира се, ние не знаем дали народът наистина вярва, че си умряла, но според мен на този етап май няма значение. Ако си жива, тогава ти си велик революционер. Ако си умряла, значи си велика мъченица.