— Но така ще се разделим — отбеляза Синдер.
Ико я прегърна през кръста.
— Само временно.
— Това е единствената ни надежда да координираме атаката — обясни Трън — и да докараме пред двореца колкото може повече хора, а нали това е целта ни? Силата ни е в числеността.
Сърцето на Синдер отново препускаше бясно, но тя кимна. Тъкмо отново разглеждаше холографа, когато една червена светлина привлече погледа й.
— Какво е станало в този сектор? — попита тя и посочи на картата.
Крес завъртя холографа.
— ПД-12, производство на дървесина. Под карантина е.
— Заради болест ли?
— Само това липсваше — измърмори Трън.
Но Хиацинт вече клатеше глава.
— На Луната много отдавна не се е появявала болест. Тук няма природни сили, които да не можем да контролираме. — Той скръсти ръце. — А и разполагаме с мерки, ако нещо се случи. Както са затворени куполите, с лекота може да бъде поразена цяла общност, ако болестта е заразна.
— Възможно ли е да е летумозис? — попита Ико и в гласа й се прокрадна страх.
— Това е земна болест — възрази Хиацинт. — Тук никога не сме имали случаи на заболели.
— Не е вярно. Това вече не е само болест по хората. Не помниш ли, че доктор Ърланд откри мутирал щам в Африка? Лунитяните вече не са имунизирани срещу летумозиса и… — Синдер преглътна. — А и с всички пристигнали от Земята гости всеки би могъл да бъде преносителят. Някой от дипломатите, дори някой от нас. Без дори да подозираме.
Хиацинт посочи холографа.
— Някой от вас ходил ли е скоро в сектора за дървесина?
Синдер стисна устни.
— И аз така си помислих. И надали някой от политическите ви приятели изобщо е ходил там. Вероятно е съвпадение.
— Всъщност — намеси се Крес, отделяйки широко отворените си очи от портскрийна — един от нас е бил там. — Тя въведе нова команда и прехвърли записа, който гледаше, на холографа.
Това беше подбор на материали от камерите на кралицата, всички обозначени с етикет ПД-12. Бяха тъмни и неясни, но очите на Синдер се настроиха и тя можа да различи дърветата в кадрите отвън и стените с дървена ламперия в кадрите отвътре. Вгледа се в едно от изображенията, на което се бе събрал много народ и което, изглежда, бе заснето в болница, макар че сградата по нищо не приличаше на лъскавите лаборатории в Ню Бейджин.
Имаше много хора, които лежаха до малкото легла, а други се бяха сгушили до стените или в ъглите.
Хиацинт се приближи и увеличи синьо-червените кръгове по гърлото на един от пациентите, а сетне и изцапаната с кръв възглавница под главата на друг.
— Прилича на летумозис — рече Синдер и коремът й се сви от инстинктивен страх.
— Това каквото си мисля ли е? — попита Ико и посочи.
— Лунни войници — потвърди Крес и увеличи едно от изображенията, на което групи мутанти стояха сред хората. Мнозина сякаш говореха разпалено. Синдер никога не ги бе виждала, когато не нападат, и ако не бяха деформираните им лица, щяха да изглеждат просто като доста едри, страховити мъже.
Тогава тя зърна човек и това я притесни дори повече от мутантите. Момиче с червена коса и яке с качулка, скръстило упорито ръце на гърдите си.
— Скарлет!
Съвсем жива и без изобщо да се бои от хищниците край себе си. В действителност тя, изглежда, ги командваше и сочеше с пръст към главния вход на болницата. Половин дузина войници кимнаха и тръгнаха натам.
— Не разбирам — рече Ико.
Трън се засмя.
— Какво има за разбиране? Нали казаха, че ще съберат армия.
— Да, но Скарлет не беше с нас в пустинята. Как е могла да пренесе заразата?
Синдер се сепна.
— Права си. Може би се е заразила… от някого от нас?
— Никой от нас не е болен.
Синдер не знаеше какво да каже. Да беше тук доктор Ърланд, но той беше починал от същата болест, която се бе опитал да ликвидира.
— Какво изнасят от болницата? — попита Трън.
Хиацинт скръсти ръце.
— Суспенсор за анабиоза — изкуствено потискане на жизнените функции.
Четирима войници носеха суспенсора, а другите отвориха вратите на болницата, за да минат. Отвън се бяха насъбрали стотици хора, които все още бяха здрави. Войниците ги избутаха назад, за да направят място за суспенсора.