Но не и с Левана.
Каи огледа брега от двете страни на езерото. Кралските гвардейци продължаваха да търсят и да чакат водата да изхвърли на брега киборга. Освен това ги виждаше от прозореца на покоите си да патрулират из града: щом те смятаха, че е възможно Синдер да е оживяла и да се е скрила някъде, той също бе склонен да вярва.
В това време в двореца цареше оживление покрай последните приготовления за коронацията. Благородниците — или семействата — се преструваха отлично, че се веселят от сърце. Дори на бъркотията от провалилата се екзекуция на Синдер махнаха с ръка, сякаш беше дребен неуспех, каквито неизбежно се случваха понякога. Всички с радост загърбиха действията на гвардейците и се отдадоха на пиршеството.
Ако призивите на Синдер за революция тревожеха благородниците, те с нищо не се издаваха. Каи се чудеше дали един-единствен човек от двора би хванал оръжие срещу народа, ако се стигнеше дотам, или всички ще се скрият в богатите си, красиви къщи и ще чакат хаосът да свърши, за да се закълнат във вярност на онзи, който седне на трона.
Каи прехапа устни, за да не се разсмее. Мечтите му бяха несъстоятелни, дребнави… Ала как само му се искаше да види лицата им, ако — когато — Синдер станеше кралица и съобщеше на семействата, че разточителният им живот е свършил.
Някой се покашля зад него и той погледна през рамо. Зад гърба му стоеше Торин, облечен с официален смокинг за коронацията, макар че все още оставаха няколко часа.
— Негово Императорско Величество, император Рикан — рече Торин. Това беше код, който си бяха измислили с останалите гости — започваха всяка своя среща, като споменаваха името на друг човек, който е присъствал на първата им официална среща. Идеята беше на Каи. Така разбираха, че не говорят с лунитянин, който използва обаянието си.
Каи се усмихна, когато чу името на баща си. Не помнеше кога бе срещнал с Торин, който беше неотменно присъствие в двореца още преди да се роди.
— Майка ми — рече той в отговор.
Торин сведе очи към босите му крака и навитите панталони.
— Имаме ли новини?
— Нищо? А при теб?
— Говорих за кратко с президента Варгас. Американците се страхуват. Струва им се, че ги държат като заложници.
— Умен човек. — Една вълна се разби в краката на Каи и той се олюля, заравяйки пръсти в пясъка. — Левана смята, че сме й в ръцете.
— Нима греши?
Каи се намръщи и не отговори. Сетне въздъхна.
Хвърли поглед през рамо и той видя, че Торин развързва официалните си обувки и сваля чорапите си. После подгъна ръба на панталоните си и нагази във водата до Каи.
— Обясних на Варгас, че ако Левана се сдобие с титлата императрица, ще се смири, така че ще можем да изготвим договор между Луната и Земята в границите на разумното. — Поколеба се, преди да добави: — Не му казах нищо за принцеса Селена. Стори ми се, че надеждите, които й възлагаме, ще му се видят най-малкото странни.
Каи се замисли. Той вярваше в принцеса Селена още преди да я открие. Още преди да узнае, че тя е най-способният, решителен човек, който някога е срещал. Още преди да започне да мечтае за съюз между Луната и Земята, но не и с кралица Левана.
— Ваше Величество — рече Торин с глас, който подсказваше, че се кани да започне тема, която нямаше да се понрави на Каи. Каи се приготви. — Мислили ли сте какъв ще бъде следващият ви ход, ако спасението, на което се надяваме, не дойде?
— Тоест, ако Синдер е мъртва, хората не се вдигнат на бунт и утре сутрин аз се окажа женен за императрица, която иска да ме убие, да поеме властта над моята армия, да обяви война на съюзниците ми и накрая да ги подчини?
Торин се изсмя иронично.
— Виждам, че сте мислили по въпроса.
— Разсъждавах за това напоследък. — Той погледна Торин с крайчеца на окото си и с почуда установи, че в съветника си съзира себе си на една по-зряла и мъдра възраст. Не че двамата си приличаха — Торин имаше грижливо подстригана, посребрена коса, издължен нос и тънки, строги устни. Но както стояха боси във водата, мушнали ръце в джобовете, Каи си помисли, че не би било лошо един ден да стане стабилен, способен мъж като Кон Торин. Или пък грижовен и умен като баща си.
— Какво става с бомбите, с които ще атакуваме биокуполите?
Торин се сепна.
— Още четири-пет месеца най-малко.
— И аз така си мислех. — Каи сви пръсти в пясъка. — Искам да разположим една флотилия кораби в неутралното пространство и колкото може по-близо до Луната, но без да предизвикваме тревога. След коронацията, ако Левана не пусне другите водачи да си тръгнат, ще изтръгнем принудително съгласието й. Искам всички да си заминат, колкото е възможно по-скоро.