— Ами вие?
Каи поклати глава.
— Трябва да взема лекарството. Не знам къде го държи, но ако е в Артемизия, трябва да се погрижа да го получа и по най-бързия начин да го отнесем на Земята. Трябва да успея дори във всичко друго да се проваля.
— А щом получите лекарството, сигурността ви ще бъде наша първа грижа. Ако кралицата наистина иска да ви убие, за да вземе властта над Републиката, трябва да вземем мерки това да не се случи. Ще увеличим охраната ви. Ще ви отделим физически от нея. Няма да позволя да ви принуди с манипулацията си да се убиете.
Каи се усмихна, трогнат от загрижеността на Торин.
— Все разумни предложения, Торин, но няма да се стигне до тях.
Торин се извърна към него, но Каи гледаше към хоризонта, където черните води се сливаха с черното небе. В далечината слънцето се отразяваше в някои от куполите, но денят настъпваше постепенно и Каи не забелязваше промяната. Изгревите на Луната настъпваха мъчително бавно.
— За малко да я убия вчера. Малко ми остана. Можех да сложа край на всичко, но не успях.
Торин изсумтя възмутен.
— Та вие да не сте убиец! Трудно ми е да мисля за това като за недостатък на характера.
Каи понечи да каже нещо, но Торин продължи:
— Дори и да бяхте успели, щяхте да си навлечете гнева на чародеите и стражите в залата. Те щяха да убият не само вас, но и всички гости от Земята. Разбирам извора на подобен импулс, но се радвам, че не се е случило.
— Прав си. Но следващия път ще успея.
— Следващия път?
Каи тикна ръце в джобовете си.
— Няма да си тръгна от Луната, преди да реша този проблем. Не мога да й позволя да управлява Земята. Ако Синдер… ако принцеса Селена, се провали, аз няма да се проваля.
— За какво говорите?
Каи измъкна краката си от поглъщащия го пясък и се обърна към Торин:
— Левана няма да ме убие веднага, ако успея да я убедя, че разполагам с информация, която й е нужна — за нашите военни методи, за ресурсите… Ще се опитам да й дам причина да ме запази жив, поне за известно време — три-четири месеца. И когато оръжията са готови, а лекарството е стигнало до всички, ще издам заповед армията на Източната република да бомбардира Артемизия.
Торин отстъпи назад.
— Докато вие сте в града?
Той кимна.
— Само така мога да съм сигурен, че Левана ще бъде тук по време на нападението. Тя няма да заподозре нищо. Щом аз съм до нея, ще си мисли, че ни държи в ръцете си. С една атака ще премахнем нея, чародеите и най-силните люде в двора й. Те няма да могат да ни спрат нито с манипулации, нито с промиване на съзнанието. Ще има невинни жертви, но ще се опитаме да разрушаваме само централните сектори и щом тук настане хаос, Земята ще предложи помощ за възстановяването й.
Торин поклати глава. Беше затворил очи, сякаш вече не издържаше да слуша плана на Каи.
— Не, не бива да се жертвате.
— Готов съм. Няма да й позволя да завладее страната ни. Повече от век в Земния съюз цари мир — няма да допусна моето решение да го разруши — Той изпъна рамене. — Затова е важно Републиката да се управлява от умен и честен човек. Според клаузите на Обединението, в случай че последният наследник на империята очаква смъртта си, без да е създал потомство, то трябва да посочи човек, който да наследи трона, народът ще направи своя избор и след гласуване ще бъде избран новият император или императрица. — Той погледна Торин. — Посочих теб. Официалното ми изявление е в Наинси. Тъй че… — Той преглътна. — Успех на изборите.
— Аз не мога… няма…
— Всичко вече е подготвено. Ако измислиш по-добър план, с радост ще го чуя. Но няма да позволя на тази жена да управлява Източната република. За мен ще бъде чест да умра в служба на родината си. — Каи хвърли поглед към двореца и терасата на тронната зала, който се издаваше над тях. — Стига да успея да я убия заедно със себе си.
Глава шестдесет и осма
— Защо най-хубавите дрехи се падат все на Крес? — оплака се Ико и скръсти ръце, докато Крес се упражняваше да ходи на обувките с ужасно високи платформи. — На Крес се пада да иде на кралската сватба. Пак на нея се пада да отиде на коронацията. Всичко най-хубаво е за Крес.