— Не отивам на коронацията — рече Крес и погледна краката си, като се опитваше да не падне. — Ще се представим за гости, за да можем да хакнем системата за излъчвания.
— На Крес се пада да хакне системата за излъчвания.
— Крес рискува живота си за тази цел! — Синдер хвърли купчина лъскави аксесоари на леглото. — Нещо от тези неща връзва ли се?
Ико се тръшна на леглото и взе да разглежда вещите с жадни очи.
— Мисля, че ръкавиците се закачат за крилата — рече тя и въздъхна унило. — Как ми се искаше и моят костюм да върви с дълги до лактите оранжеви ръкавици без пръсти.
— Тези обувки са като кокили — обяви Крес и се олюля. — Няма ли нещо по-практично?
— Тази дума според мен не съществува в речника на лунитяните — рече Синдер и пак се напъха в гардероба, — но ще погледна.
Поне успяха да намерят нови ботуши на Синдер, която бе оставила своите в езерото. Бяха натикани в шкаф с всевъзможни спортни принадлежности или поне така си мислеше Крес. За зла участ, не намериха нищо, което да й стане, а и Ико настоя, че няма да отиват на аристократичните й дрехи.
— Кажете ми, че не изглеждам чак толкова глупаво, колкото се чувствам. — Трън се появи на прага, нагласяйки ръкавелите си.
Крес се стресна, залитна, блъсна се в Ико и двете се озоваха на пода.
Синдер подаде глава от гардероба, видя какво става и сви устни. Пъхна се отново, като си мърмореше:
— Най-добре да потърся други обувки.
Трън помогна на Крес и Ико да станат.
— Може би глупавите облекла са темата на деня. — Той наклони глава и огледа костюма на Крес, който представляваше вечерна рокля, но и костюм на пеперуда. Оранжевото туту едва стигаше до средата на бедрата й и в комбинация с лъскавия корсет беше доста крещящо. Отзад бяха пришити две парчета плат, които се свързваха с дългите до лакътя оранжеви ръкавици без пръсти, от които Ико се отказа, тъй че, когато Крес разпереше ръце, на гърба й се отваряха две черно-жълти пеперудени крила. За капак на всичко, Ико намери в шкафа малка синя шапка с две пружини, на чийто връх се мъдреше по една мъхеста топка — Крес предположи, че това са антенките.
— След като видях как си облечена, вече се чувствам по-добре. — Трън нагласи папийонката си. Беше облечен с лилав костюм по тялото, който му стоеше учудващо добре, макар да беше измъкнат от гардероба на непознат. На папийонката бяха зашити малки лампички, които осветяваха яката на бялата му риза в различни неонови светлини. Той обаче не бе свалил черните военни обувки.
Изглеждаше нелепо, но и много секси и Крес с мъка отвърна поглед встрани.
— Няма да ви познаят. — Синдер се появи с чифт по-удобни обувки. — На пиршеството всички бяха облечени в подобни откачени дрехи. Сигурна съм, че повечето от тях бяха преобразени с обаяние, но колкото по-малко неща човек изменя с обаянието, толкова по-лесно е да поддържа илюзията.
— Ей, капитане — рече Ико, — спри да гледаш краката й.
Крес се обърна точно навреме, за да види доволната усмивка на Трън. Той сви рамене и сложи ръкавелите на сакото си.
— Аз съм познавач, Ико. Виж колко е висока с тези обувки. — Поколеба се. — Добре де, височка.
Поруменяла, Крес огледа голите си крака с предпазлива гордост.
Синдер завъртя очи.
— Ето, Крес, пробвай тези.
— Хм? О, добре. — Тя свали уредите за мъчение и ги хвърли на Ико, която с трепет си ги нахлузи. И след миг вече танцуваше из стаята, сякаш бе програмирана да носи точно тези обувки.
— О, да! — възкликна тя. — Ще ги задържа.
Щом Крес обу новите обувки, Трън перна с нокът една от пухкавите топки на антените и я прегърна през раменете.
— Как изглеждаме?
Синдер се почеса по врата. Ико наклони глава на една страна, после на другата, сякаш от друг ъгъл щяха да изглеждат по-добре.
— Ами приличате на лунитяни май — рече Синдер.
— Добре. — Трън вдигна ръка и Крес непохватно го чукна с длан.
Синдер оправи опашката си.
— Само че всеки лунитянин, който се вгледа внимателно, ще забележи, че ти си землянин, а тя е щит. Затова, умната!
Трън се изсмя.
— Умната е бащиното ми име. След Изискан и Дързък.
— Ама ти чуваш ли се какви ги говориш през цялото време? — попита Синдер.
Трън взе чипа, върху който бяха прехвърлили записа на Синдер, и го подаде на Крес: