— Ето тук — прошепна Ико и отвори една врата. Хиацинт и Синдер се шмугнаха вътре след нея и затвориха безшумно.
В лабораторията нямаше никого — или поне нямаше хора. Хора в съзнание. Лавици със суспенсори се издигаха от пода до тавана край стените. Те бучаха, клокочеха, а отвътре бяха осветени от слаба зелена светлина, от която телата приличаха на замръзнали трупове. На отсрещната стена бяха още повече и приличаха на затворени чекмеджета, а стената изглеждаше като шахматна дъска от екрани, статистически данни, светлини и стъпала.
Синдер и Ико се скриха зад два от суспенсорите. Хиацинт допря гръб в стената, тъй че ако някой отвореше вратата, той щеше да остане скрит и да го нападне в гръб.
На женския глас отговори друг, този път мъжки:
— … колкото искаш, но щеше да е хубаво да ни дадат знак, че това ще…
Хиацинт си пое въздух. Гласът се усили и стъпките се чуха точно пред вратата, но скоро заглъхнаха в другата посока.
Ико надникна иззад суспенсора, но той вдигна пръст до устните си. Миг след това се показа и озадаченото лице на Синдер.
Хиацинт хвърли бегъл поглед на помещението. От всеки суспенсор излизаше малка тръбичка, свързана с контейнери. Повечето тръбички бяха прозрачни, но имаше и оцветени в тъмночервено от бавно течащата кръв.
— Що за място е това? — прошепна Синдер. Лицето й се бе сгърчило от ужас. Тя се взираше в безжизненото тяло на едно дете, което беше на три-четири години.
— Това са щитове. Левана ги държи тук заради безкрайните запаси от кръв. Използват я за производството на лекарството.
Когато щитовете се раждаха и ги отделяха от семействата им, казваха на близките, че децата са убити съгласно закона за убийство на новородените. Преди години ги държаха в изолирани пансиони, където се отнасяха с тях като с обикновени затворници. Но един ден щитовете се разбунтуваха и излязоха от контрол. Успяха да убият петима чародеи и осем стражи, преди да потушат бунта.
Оттогава на тях се гледаше като на нещо полезно, но и опасно и затова ги държаха в постоянна кома. Така те не представляваха заплаха, а лунитяните започнаха да извличат тромбоцитите от кръвта им за приготвянето на лекарство срещу летумозиса.
Малцина знаеха, че законът за убийство на новородените е блъф и изчезналите им деца са живи, макар и не съвсем.
Хиацинт никога не беше влизал в тази стая, въпреки че знаеше за съществуването й. Реалността беше по-отблъскваща, отколкото си бе представял. Хрумна му, че ако бе успял да стане лекар, може би щеше да работи точно в тази лаборатория. Само че вместо да лекува хората, щеше да ги използва.
Ико се бе върнала при вратата.
— Не чувам нищо в коридора.
— Добре. Да вървим. — Синдер прекара пръсти по суспенсора на едно малко дете. Очите й се навлажниха от тъга, но ако Хиацинт я познаваше добре, щеше да види, че в тях блесна и решителност. Беше сигурен, че тя замисля да се върне и да пусне децата на свобода.
Глава шестдесет и девета
От мъжа и жената в коридора нямаше и следа. Скоро откриха вратата с надпис „Научноизследователски център по заразите“, както беше указано на диаграмата.
В лабораторията беше пълно с метални работни маси и столове. Върху всяка маса бяха подредени шишенца, епруветки, блюда „Петри“, микроскоп и шкаф. Безупречно чисти. Стерилният въздух миришеше на препарати. От стените се подаваха холографи, до един изключени.
Върху две от масите личеше, че доскоро някой е работил там — имаше захвърлени инструменти и лампи, оставени да светят над блюда „Петри“.
— Да се пръснем — рече Синдер.
Ико се зае с шкафовете в отсрещния край; Синдер взе да рови по откритите лавици; Хиацинт започна да преглежда надписаните чекмеджета на най-близката работна маса. В най-горното намери стар портскрийн, принтер за етикети, скенер и няколко празни шишенца. Останалите бяха пълни с неизползвани спринцовки, блюда и лещи за микроскоп.
Той отиде до следващата маса.
— Да не би да е това?
Хиацинт извърна глава към Ико, която стоеше пред шкафчета от пода до тавана, чиито врати зееха. Ред върху ред там се мъдреха малки шишенца с бистра течност.
Хиацинт отиде при нея и взе едно шишенце от поставката. На етикета пишеше „ЗС1 Патогенна бактерия — «Летумозис», щам Б — Поливалентна ваксина“. Всичките бяха еднакви.