Огледа внимателно стотиците поставки.
— Да докараме една количка от стаята по поддръжка и да я натоварим с шишенца. Надали ще имаме нужда от всичките за един сектор, но предпочитам да бъдат в наши ръце.
— Аз ще докарам количката. — Ико изхвърча от помещението.
Синдер прекара ръка по един ред с шишенца и се заслуша в техния звън.
— Всичко тук е само част от причината Каи да се подложи на това мъчение — прошепна тя и стисна зъби. — Пеони можеше да бъде спасена.
— Но ще спаси Уинтър. — Щом чу количката в коридора, Хиацинт започна да вади поставките от лавиците и започнаха да товарят. Сърцето му препускаше, макар че се опита да го скрие. Всеки път, щом затвореше очи, той виждаше Уинтър в суспенсора. Колко време щеше да издържи там? Колко време имаше той?
Ико беше донесла и едно тежко покривало, което хвърлиха върху количката, затъквайки го по краищата, за да застопорят подносите.
Тъкмо бутнаха количката към вратата, когато се чу звънът на асансьора. Те се вкамениха. Хиацинт затисна с ръце покритите шишенца, за да спре дрънченето им.
— Ти май не разбираш затруднението, в което се намираме — рече остър женски глас. — Стражите трябва незабавно да се върнат на служба. Не ме интересува дали са излекувани напълно, или не!
— Чародейка — прошепна Синдер. Очите й бяха затворени, лицето — напрегнато от концентрация. — И двама… слуги може би? Или лаборантки? И още някой. Много слаба енергия. Вероятно страж.
— Не съм се засегнал — измърмори Хиацинт.
— Заповедта дойде от кралицата. Нямаме време за губене — продължи чародейката. — Спрете да си търсите извинения и си свършете работата.
Тъй като не вярваше на тялото си, когато наблизо имаше чародей, Хиацинт измъкна пистолета си и го тикна в ръката на Синдер.
Отначало тя се обърка, но бързо схвана причината и здраво стисна оръжието.
Стъпките наближиха и Хиацинт се почуди дали чародейката ги бе усетила как стоят като истукани в лабораторията. Може би ги взе за част от екипа, който работеше тук.
Но щом ги видеше, измамата щеше да лъсне. Ако минеше покрай тази лаборатория. Ако идваше тук.
Но не, друга врата се отвори в коридора. Не се затвори веднага, а изходи нямаше. За да стигнат до стълбите или до асансьора, онези трябваше да се върнат по обратния път.
— Може да ги изчакаме — предложи Ико. — Все някога ще си тръгнат.
Хиацинт се намуси. „Все някога“ беше твърде далеч.
— Аз ще поема контрола върху стража и другите двама — рече Синдер с изтръпнали пръсти. — Ще убия чародейката и ще почакам, докато всичко утихне. После ще тръгна след вас.
— Ще вдигнеш голяма тревога — възрази Хиацинт.
— Аз вече вдигнах голяма тревога — отвърна с леден поглед тя.
— Аз ще отида. — Ико вирна брадичка решително. — Мен не могат да ме контролират. Ще отвлека вниманието им и ще намеря къде да се скрия, докато се върнете. Трябва да занесете лекарството на Нейно Величество.
— Ико, не бива…
Ико обгърна с длани лицето на Синдер. Пръстите й все още не се движеха и жестът й бе тромав като на кукла.
— Както казах, аз бих сторила всичко за теб. Пък и ако нещо се случи с мен, знам, че ти ще ме поправиш. — Ико й смигна, сетне смело излезе в коридора. Хиацинт затвори вратата зад нея.
Те чуха отмерените й стъпки, сетне спряха.
— О, здравейте — чу се веселото й гласче, а след него един стол изскърца по пода. — Опа, не исках да ви изплаша.
— Какво си… — Гласът на чародейката секна, после изрече злобно: — Щит?
— Топло. В случай че не ме познавате, аз съм близка приятелка на принцеса Селена. Ще ми се да вярвам, че сте чували за…
— Задръжте я!
— Явно сте.
Някой изтича, нещо падна на земята, два изстрела. Синдер се сви.
— Спрете я! — изкрещя чародейката някъде отдалеч.
Затръшна се врата.
— Май тръгнаха към стълбите — обади се Хиацинт.
Синдер стоеше със стиснати зъби и изопнато тяло — от съвсем истински страх за съвсем изкуствената й приятелка. Тя пое разтреперана въздух и изпъна рамене.
— Да се омитаме оттук, преди да са се върнали!
Глава седемдесета
Крес си отдъхна, като видя, че с Трън не са единствените гости с шантаво облекло. Всички сновяха край портите на двореца часове преди коронацията. Целият град се бе стекъл да участва в празненствата. Артемизианците бъбреха весело и сякаш изобщо не се бояха от евентуален бунт и от безумните твърдения на едно момиче киборг.