И като се поклони, той отмина към следващия гост.
— Как мислиш, какво ли искаше да каже с тези „салони за компания“? — попита Трън. Крес го стрелна ядно с поглед, а той се изпъна и прекара пръст между гърлото и яката на ризата си. — Не че се изкушавам да… да… насам, нали?
— Вие двамата май сте се изгубили — измърка нечий глас.
Трън се обърна, скривайки Крес зад гърба си. Недалеч от тях стояха мъж и жена и оглеждаха Трън така, сякаш стояха пред витрината на магазин за шоколадови бонбони. И двамата бяха облечени с костюми със зашити по тях кристали.
Мъжът свали очилата с дебели рамки до края на носа си и огледа Трън от главата до петите.
— Може би ще можем да ви помогнем?
Трън побърза да ги озари с една от типичните си усмивки.
— Поласкан съм, дами — измърка той в отговор.
Крес се намръщи, но сетне се досети, че мъжът се е направил на жена с помощта на обаянието си, и придаде на лицето си безразличие. Не биваше да се издава.
— Ние сме тръгнали на нещо като мисия под покритие — рече Трън, — но ще ви потърсим на коронацията.
— О, мисия под покритие — възкликна жената и загриза нокътя на кутрето си. — Горя от желание да чуя тази история по-късно.
Трън й смигна.
— С радост ще ви я разкажа. — Прегърна Крес и я поведе напред. Щом се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуят, Трън подсвирна тихо. — Света спатийо! Ама какви жени има тук.
Крес се наежи.
— Искаш да кажеш, какво обаяние има тук. Една от тях беше мъж.
Трън се препъна и я погледна.
— Не думай. Коя от двете?
— Онази с очилата?
Той хвърли поглед през рамо и огледа навалицата.
— Браво на вас, лунитяни — измърмори той, истински впечатлен, и отново се обърна напред. — Хиацинт каза да тръгнем по третия коридор, нали? — Двамата поеха към един извит коридор с прозорци до тавана, от които се откриваше спираща дъха гледка към градините отпред.
— Не забравяй, че могат да се докарат на външен вид както си поискат — предупреди го Крес. — Никой в двореца не е толкова красив, колкото си мислиш. Всичко е контрол над съзнанието.
Трън се ухили и я притисна до себе си.
— Съвсем сигурен съм, че има поне едно изключение от това правило.
Крес завъртя очи.
— Да, чародеите.
Той се засмя, макар че тя не беше сигурна какво е смешното.
Минаха край няколко младежи и Крес ги изгледа учудена, тъй като те залитаха по коридора. Един от тях отвори стъклена врата и пое към езерото и едва не се прекатури по стълбите, които водеха към градините.
Крес поклати глава, обърна се напред и… разбра, че е сама.
Извърна се рязко и си отдъхна, щом зърна Трън само на няколко крачки по-назад. Но в същия миг я обзе страх, защото пред него стоеше доста хубаво момиче дори за нейните очи, които не можеха да бъдат излъгани. Момичето му се усмихваше през дългите си мигли страстно, но и злобно.
Трън изглеждаше изненадан.
— Стори ми се, че долових момче от Земята. — Момичето прекара ръка по лампичките върху папийонката на Трън, а сетне надолу по гърдите му. — При това облечено с вкус. Какъв късмет!
С разтуптяно сърце Крес огледа коридора. Множеството беше почнало да се упътва към голямата зала, но все още доста гости се разхождаха наоколо, и то, без да бързат. Никой не им обръщаше внимание. Момичето също сякаш виждаше единствено Трън. Крес се опита да измисли как да го измъкне, без да предизвика подозрения и да привлече вниманието върху себе си.
Точно тогава момичето прегърна Трън през врата, а Крес зяпна от изненада. Останал като гръмнат, Трън не се възпротиви, когато тя го целуна.
Глава седемдесет и първа
Крес застина от възмущение, а в същото време няколко лунитянки, недалеч от тях, се засмяха.
— Добро око, Луиза — извика една от тях, а след нея и друга: — Ако видиш още хубавци земляни като този, прати ги при мен!
Но нито Трън, нито Луиза ги чуха. И Крес с ужас видя как Трън плъзна ръце около кръста на Луиза и я притегли към себе си.