Тя стисна юмруци, изпъна рамене и цялото й тяло настръхна. Беше отвратена. После се ядоса. След това здравият разум взе връх и тя си даде сметка, че ако лунитянките просто си играят с Трън, няма да са тъй мили с нея.
Разтреперана от оскърбление, Крес се шмугна в една ниша зад колоната наблизо и зачака там със скръстени ръце и искрящ поглед, докато Трън се целуваше с момичето.
И се целуваше.
И се целуваше.
А когато най-сетне се отдръпнаха един от друг, по ръцете на Крес имаше следи от ноктите й.
Запъхтяна, Луиза изпърха с мигли.
— Отдавна мечтаеш за една целувка, нали?
Крес подбели очи.
А Трън каза…
Трън каза…
— Мисля, че съм влюбен в теб.
Нещо сякаш прониза сърцето на Крес и тя ахна от болка. Зяпна потресена, но побърза да затвори уста. Цепнатината в гърдите й бързо се изпълни с възмущение.
Ако още веднъж го видеше да се прехласва по друга жена, щеше да се разпищи. Как беше възможно тя да е единственото момиче в галактиката, което Трън така и не се опита да целуне или да ухажва?
Е, беше я целунал веднъж на покрива, но това беше услуга и не се броеше.
Така значи. Той никога нямаше да я пожелае, не и както тези момичета, които ловяха окото му. Крес трябваше да приеме факта, че тяхната целувка — най-страстния, романтичен миг в живота й — не е била нищо повече от жест на съжаление.
— Ах, не е ли очарователен? — рече момичето. — И как се целува само! Може би по-късно ще се насладим на компанията ти. — И без да дочака отговор, тя потупа Трън по гърдите, намигна му и с полюшваща походка се отдалечи.
Лунитянките също си тръгнаха и Трън остана сам насред коридора с почервенели бузи, разрошена от пръстите на Луиза коса и мътен поглед, който, както Крес се досети, говореше за страст.
Луиза. Момичето, което той обичаше.
Крес се дръпна по-навътре в нишата.
След дълга минута, Трън се отърси от недоумението и остатъчния ефект на манипулацията и, оглеждайки се, се завъртя в кръг. Приглади разрошената си коса.
— Крес? — извика той тихо, а сетне с нараснала тревога: — Крес!
— Тук съм.
Трън се обърна към нея и си отдъхна.
— Спатийо! Съжалявам. Не знам какво стана. Това беше…
— Не искам да знам! — И тя хукна по коридора.
Трън хукна след нея.
— Поспри малко. Да не би да си ядосана?
— Защо да съм ядосана? — Тя разтвори широко ръце. — Имаш право да флиртуваш, да целуваш и да разгласяваш любовта си както си искаш. А това е хубаво, защото правиш точно това! Непрестанно!
Трън вървеше с лекота до нея и тя се ядоса още повече, защото вече се задъхваше.
— Значи… — рече Трън с шеговит тон, — ревнуваш, а?
Крес настръхна.
— Нали разбираш, че тя просто искаше да се посмее за твоя сметка?
Той се ухили влудяващо добродушно, а Крес буквално пушеше от яд.
— Да, сега разбирам. Крес, почакай. — Трън я улови за лакътя и я застави да спре. — Знам, че теб не могат да те манипулират, но ние не можем да избираме дали да ни контролират, или не. Тя ме манипулира. Аз нямам никаква вина.
— А сега сигурно ще кажеш, че не ти е харесало?
Той отвори уста, но се поколеба.
— Ъ. Ами…
Крес дръпна ръката си.
— Знам, че не беше по твоя вина. Но това не те извинява във всички останали случаи! Ами да вземем Ико!
— Какво за Ико?
Тя сниши глас, за да го имитира:
— Ама знам как да ги подбирам, нали?
Той се засмя с блеснали очи.
— Но това е самата истина! Новото й тяло е превъзходно.
Крес го изгледа гневно за миг.
— Това не биваше да го казвам. Съжалявам. Но аз тъкмо бях възвърнал зрението си.
— Да, и не искаше да гледаш друго, освен нея.
Трън примигна и изведнъж в очите му просветна разбиране, ала Крес се извърна, преди да е успял да й отговори.
— Както и да е. Хайде да…
— Извинете.
Един дворцов страж препречи пътя им. Крес ахна и отстъпи назад към Трън, който я хвана за лакътя. Устата й пресъхна. Беше се ядосала толкова много, че не забеляза двамата стражи, застанали на пост в коридора.
— Молим всички гости да се насочат към голямата зала, за да може коронацията да започне навреме. — Стражът кимна в посоката, от която бяха дошли. — Моля ви, върнете се обратно.