Сърцето на Крес биеше до пръсване, но Трън, спокоен както винаги, я дръпна с лека усмивка.
— Разбира се, благодаря ви. Объркали сме се.
Още щом завиха зад ъгъла, Крес издърпа ръката си. Той не възрази. Намираха се в по-тих коридор, макар че и тук имаше гости.
— Спри — рече Трън и Крес го послуша. Той я допря до стената и се наведе към нея, така че отстрани да изглежда все едно са потънали в интимен разговор. Това обаче отново разпали гнева на Крес. Тя стисна юмруци решително.
Трън въздъхна.
— Крес. Знам, че си разстроена, но не можеш ли за миг да се престориш, че не си?
Тя затвори очи и дълбоко въздъхна. Не беше ядосана. Не беше уязвена. Не беше с разбито сърце.
Когато отново ги отвори, бе придала на лицето си, както се надяваше, израз на весела игривост.
Трън вдигна вежди.
— Това е обезпокоително.
Но когато заговори, гласът й все още звучеше сърдито:
— Аз съм момиче. Може да не съм красива като Ико, смела като Синдер или дръзка като Скарлет…
— Почакай, Крес…
— … и дори не искам да знам каква глупост изрече, когато видя принцеса Уинтър за първи път.
Трън сложи ръка на устата си и така потвърди подозренията й, че действително е изрекъл глупост.
— Но аз не съм невидима! А ето че ти флиртуваш с всички други. Та ти би флиртувал с всяка, стига да те погледне.
— Разбрах. — Шеговитият блясък в очите му изчезна, изкуствената усмивка на Крес също се бе изпарила. Макар ръката му да беше близо до ханша й, той не я докосна.
— Това се опитваше да ми кажеш, нали? — Гласът й беше колеблив. — В пустинята. Когато все повтаряше колко съм мила и как не ти се ще да ме нараниш… Опитвал си се да ме предупредиш, но аз бях твърде… наивна, безнадеждна романтичка и изобщо не исках да те слушам.
Погледът му смекчи.
— Не съм искал да те нараня.
Тя скръсти ръце на гърдите си. Сълзи замъглиха очите й.
— Знам. Моя е вината, че бях толкова глупава.
Трън трепна, но в същото време се огледа наоколо, което накара Крес да стори същото. Тя бързо изтри очите си, преди да се налеят със сълзи. Коридорът беше почти пуст и малцината останали гости не ги забелязваха.
Трън се пресегна край Крес, отвори една врата, която тя даже не бе забелязала, и я бутна в стаята. Тя се спъна и се хвана за поставката за цветя до вратата. Навсякъде край тях беше пълно с растения с най-различни цветове, които излъчваха наситен, омаен аромат. Високият таван беше направен от същия кристал като прозорците в главния коридор. Тук-там из помещението бяха разположени канапета и кресла за четене, а точно пред тях имаше няколко писалища, които гледаха към езерото.
— Добре — рече Трън. — Помня, че съм виждал нещо като атриум. Ще изчакаме тук, докато коридорите се опразнят. Дано да успеем да стигнем до някой от тези на прислугата и повече да не се натъкваме на стражи.
Крес си пое дълбоко въздух, но от това не й олекна. Тя пое навътре в стаята, отдалечавайки се от Трън.
Ама че глупачка беше! Та той нито веднъж не й показа, че между тях е възможно да има връзка. Даде й възможност да свикне с тази мисъл. Но въпреки това сърцето й беше разбито.
Разбито от целувката на една лунитянка, което беше още по-лошо, но наистина не можеше да вини Трън.
— Крес… чуй ме…
Той докосна лекичко ръката й, но тя се отдръпна рязко.
— Недей, съжалявам. Не бях справедлива. Не биваше да казвам нищо.
Тя избърса носа си с крилцето на шантавия си костюм.
Трън въздъхна и Крес видя с крайчеца на окото си как той прекара ръка през косата си. Почувства как погледът му я изгаря в тила и се обърна, давайки си вид, че гледа едно голямо лилаво цвете.
Той вече знаеше. Тя издаде чувствата си и едва ли й се случваше за първи път. Трън обаче не искаше да я нарани, показвайки, че всичко отдавна му е било ясно.
Крес усещаше, че му се иска да поговорят. Усещаше как неизречените думи блуждаят между тях, задушават я. Трън искаше да й се извини. Да й каже колко много я обича, като приятел, като член на екипажа му.
Но тя не искаше да слуша. Не и сега. Всъщност никога, но особено сега, когато имаха далеч по-важна работа.
— Колко време ще чакаме тук? — попита тя и макар че гласът й бе пропит с чувства, вече не трепереше.
Чу шумолене и тихото щракване на портскрийн.