— Това е доказателство — каза Синдер, която се появи до Хиацинт. — Лекарството действа. Трябват ми двама доброволци, които да ми помогнат с раздаването. Всеки, който има обрив да се нареди на опашка ей там. Хората с посинели нокти да минат най-отпред. Не тичайте и помогнете на онези, които не могат да вървят сами. Хайде, залавяйте се за работа. — Тя плесна с ръце и всички се разтичаха покорно.
С отсъстващ поглед, сякаш не си даваше сметка какво прави, Хиацинт махна част от лепкавия гел от косата на Уинтър. А тя дръпна къдрица от русата му коса.
— Ти истински ли си?
Той се усмихна.
— Истински ли изглеждам?
Тя поклати глава.
— Никога. — Тя хвърли поглед към тълпата. — Селена вдигна ли вече своята революция?
— Още не. Коронацията е тази вечер. Но ние… — Той замълча. — Нещата вече се задействат.
Разочарована, Уинтър захапа устната си. Нищо още не беше станало. Още не бяха победили.
— Има ли къде да отидем, за да махнем това нещо от нея?
— В болницата има два коридора с баня във всеки — отвърна лекарят.
Хиацинт я взе на ръце и пое навън. Тя пъхна глава под брадичката му и целият го омаза в лепкавата течност. Беше хубаво пак да са заедно, поне за миг.
Той намери банята, в която имаше тоалетна, голяма мивка и плитка вана. Спря се на вратата и недоволно се огледа.
— Имаш синина на лицето. — Тя докосна с пръст мястото. — Бил ли си се?
— Трън ме удари. — Той сви устни. — Но май си го заслужих.
— Така изглеждаш много силен. Никой никога не би се досетил, че всъщност си мек като памук.
Той изсумтя и я погледна в очите. Изведнъж тя почувства туптенето на сърцето му, но се колебаеше дали е неговото или нейното. Изведнъж изпита свян.
Последния път бе целунала Хиацинт. Беше му признала, че го обича.
Изчерви се. Изгуби дързостта си и погледна встрани.
— Остави ме във ваната. Достатъчно силна съм, за да се измия сама.
Той я остави неохотно на ръба на металната вана и започна да наглася душа и пусна водата, която миришеше на сяра. Когато стана достатъчно топла, той претърси шкафа и откри шише течен сапун. Остави го така, че да й бъде подръка.
Уинтър приглади косата си и свали цяла шепа гел с миризма на химикали.
— Ти не виждаш петната от чумата, като ме погледнеш.
Хиацинт опита водата с пръсти и пак нагласи душа. Задържа Уинтър, докато се извърти и прехвърли краката си във водата.
— А нима съм виждал болестта, като те погледна?
Той говореше за лунната болест, не за изкуствено създадената чума. Болестта в главата й, която беше оставила своите белези.
Белези, белези. Колко много белези имаше вече. Дали да се гордее с тях?
— Как е? — На Уинтър й трябваше малко време, за да разбере, че я пита за водата. Тя огледа олющеното, потъмняло дъно на ваната и пяната.
— С дрехите ли да се къпя?
— Да. Няма да те оставя сама.
— Защото не искаш да се отделиш от мен? — Тя запърха с мигли, но шеговитото й изражение бързо изчезна. — О, защото мислиш, че ще получа видение и ще се удавя.
— Не може ли и двете? Хайде, пъхни се вътре.
Тя го хвана за врата, а той я потопи в топлата вода, която пареше разранената й кожа. На повърхността се появи мазен слой.
— Ще взема кърпа…
Той спря, защото тя не го пусна. Беше коленичил от другата страна на ваната, с ръце, потопени във водата до лактите.
— Хиацинт. Съжалявам, че вече не съм красива.
Той вдигна вежди и сякаш всеки миг щеше да се разсмее.
— Говоря сериозно. — Стомахът й се сви от тъга. — И съжалявам, че през цялото време все се тревожиш за мен.
Вече не се усмихваше.
— Обичам да се тревожа за теб. Така има за какво да мисля по време на дългите, отегчителни смени в двореца. — Той сведе брадичката й надолу и я целуна по главата. Тя отпусна ръце.
Той се изправи и се зае да търси още кърпи, създавайки впечатление у нея, че е сама.
— Ще останеш ли на служба в двореца, когато Селена стане кралица?
— Не знам — отвърна Хиацинт й хвърли още една кърпа. — Но докато ти си принцеса, която се нуждае от закрила, няма да се отървеш от мен.
Глава седемдесет и пета
В шкафа стана топло. Единият крак на Крес изтръпна от лошото кръвообращение и тя едва успя да помръдне. Не че искаше. Колкото и да й беше неудобно тук, поне беше в безопасност, а и смяташе, че ако мръдне, някой ще я застреля.