Помнеше коридора от времето, когато Сибил я водеше тук, и лесно намери вратата към контролния център. Спря отпред, клекна пред екрана и се опита да си поеме дъх.
Измъкна портскрийна на Каи от сакото, отвори страничния изход и разви универсалния кабел за свързване.
Двадесет и осем секунди й бяха нужни, за да влезе в помещението, което си беше цяла вечност. Крес беше притеснена и се стряскаше при всеки далечен шум. Когато чу отключването на вратата, по гърба й се стичаше пот.
Беше запъхтяна, но щастлива. Щом вратата се затвори зад нея, почувства прилив на увереност.
Адреналинът я изгаряше като огън. Тя огледа стаята. Беше голяма, навсякъде имаше писалища, кресла, невидими екрани, които превключваха между кадри от външните сектори, карта на подземните влакове, камери за различни крила на двореца, компютри, холографи. Всичко тук й беше познато. Постепенно почувства облекчение и стомахът й, който се бе свил на топка, се отпусна. Инстинкт и навик.
Прожектори и камери се редяха около копие на трона на кралицата. Фин воал бе преметнат върху главата на манекен и когато Крес го видя, по гърба й плъзна хлад. Сякаш Левана я наблюдаваше.
Тя обърна гръб на манекена и се настани в едно от креслата. Извади пистолета от джоба на сакото и заедно с портскрийна ги остави на писалището близо до себе си. Времето я притискаше. Вече беше изгубила ценни минути. Целувката с Трън във вътрешната градина. В шкафа. Лутането по коридорите.
Но сега беше тук. Успя. Държа се храбро — е, почти.
Сега обмисляше задачите, които си беше поставила.
Докосна най-близкия невидим екран и започна да ги отброява една по една.
Първо промени кодовете за достъп до предавателя на кралицата. Заключи арсенала на двореца. Настрои кога да се вдигнат барикадите в тунелите около Артемизия.
Крес разбиваше кодове, навигираше през протоколи и всичко беше като заучените движения в танц и въпреки че мускулите й се бяха схванали, още помнеха движенията.
Най-сетне дойде ред и на чипа. Тя си представи предавателя на покрива на двореца, който изпращаше официалните записи на короната до приемателите из целия купол. Затворен файл, защитен от сложен лабиринт от защитни стени и кодове за сигурност.
Минаха може би около пет минути. Осем. Девет, най-много.
Така. Така. Така.
Чу стъпки по коридора, тъкмо когато пъхаше чипа в порта. Долови радостното щракване.
Сваляне, прехвърляне на файла, разчитане на шифъра.
Пръстите й танцуваха по екраните, за да не изостават от темпото.
Стъпките отвън станаха по-бързи и отчетливи.
Косата лепнеше по врата й.
Така. Така.
Готово.
Крес изчисти екраните и с няколко бързи команди прикри действията си.
Вратата се отвори шумно. Вътре нахлуха стражи.
Смут и мълчание.
Притисната в нишата между екраните и главния компютър с предавателя, Крес затаи дъх.
— Разпръснете се! И докарайте техника да разбере какво е направила!
— Оставила е портскрийн — обади се друг и тя чу тихия звук, когато го взеха. Разтреперана, Крес погледна пистолета в ръцете си. Стомахът й пак се сви на топка. Все й се струваше, че държи не това, което трябва. Стражите лесно щяха да разберат, че портскрийнът е на Каи. Щяха да научат, че той й е помогнал. — Може би тя възнамерява да се върне.
— Ти, стой тук и чакай техника. Искам пред всяка врата в това крило да има страж, докато не я намерим. Вървете!
Вратата се затръшна и Крес си отдъхна, макар да трепереше.
Заловиха я. Трън също.
Но и двамата се бяха държали храбро.
Глава седемдесет и седма
Когато Уинтър изми мазния гел от косата си, Хиацинт беше излязъл отново навън. Тя се преоблече със сухите дрехи, които й донесоха.
Не можеше да спре да се усмихва. Хиацинт се бе завърнал жив и здрав.
Но в същото време сърцето й кървеше. Днес мнозина щяха да загинат.
Прегледа ръцете си. Обривът вече намаляваше. Някои от петната не бяха толкова тъмни и все още имаше по ноктите.
Когато излезе от банята, тя видя, че болницата е претъпкана с народ — единственият лекар и няколко граждани се грижеха за пациентите, които не можеха сами да се наредят на опашка за лекарството. Разбра за седем смъртни случая. За краткото време, откакто Левана я зарази, седем човека бяха намерили смъртта си.