Каи свърна по коридора и едва не събори статуята на мускулест лунен бог. Хвана я и я намести с разтуптяно сърце. После мина през двойните врати, които водеха към частни покои.
Двама стражи пазеха входа към голямата зала. Торин седеше на пейка с възглавнички до жена със златна коса, вдигната на кок, която възкликна тъй пламенно, когато видя Каи, че той едва не се спъна.
— О, благодаря ти, Артемида! — рече тя и попи с кърпичка потта от челото си. — Къде бяхте?
— Нали ви казах, че идва насам — обади се Торин.
Но жената не го чу. Тя вече говореше по микрофона, закачен на китката й:
— Императорът пристигна. Церемонията ще започне след тридесет секунди. — Тя закачи порта на колана си и огледа Каи с тревога, но и с погнуса. — Земляни! — измърмори, после оправи пояса му и отметна косата от лицето му. — Изобщо не се грижите за външния си вид.
Каи преглътна ироничната си забележка относно златната коса на лунитянката и пое чаша с вода от прислужника.
Торин стана и пъхна ръце в джобовете си. Без сако изглеждаше обезпокоително небрежен и Каи се запита дали и той не е отнесъл критика от непознатата.
— Всичко наред ли е, Ваше Величество? — думите бяха произнесени с привидно безразличие, но Каи долови напрежението и любопитството му. И макар да не беше сигурен, кимна.
— Всичко е наред.
Отвъд двойните врати се чуваше брътвежът на гостите и той се почуди какво ли се говори за забавянето на церемонията.
— Готов съм.
— Нейно Величество също — рече жената. Тя побутна Торин към входа. — Вие вървете да заемете мястото си! Ваше Величество, последвайте ме!
Каи мина между стражите и пое към малък коридор с декоративни колони.
Левана чакаше, облечена с рокля в тон с цветовете на пояса на Каи. Приличаше на гигантско ходещо знаме с ред звезди по подгъва и бял лотос отстрани. Имаше и пояс в огнено оранжево — цветът на изгряващото слънце на Земята.
От престорената любов към Републиката на Каи му се искаше да разкъса пояса и да я удуши с него.
Левана протегна ръце. Раздразнен или не, Каи нямаше друг избор, освен да ги поеме. Пръстите й бяха леденостудени.
— Мили съпруже — изгука тя, — домъчня ми за теб.
Той се намръщи.
— Колко време още смяташ да разиграваш този цирк?
— Цирк ли? — изсмя се сподавено Левана. — Нима не е позволено на една жена да копнее за своя съпруг, без в това да се търси задна мисъл?
— Ако не искаш да изпразня стомаха си по време на коронацията, най-добре да сменим темата.
Лицето й стана твърдо като камък.
— Нашият брак е окончателен и необратим. Ти сам избираш как да реагираш на положението.
— Нима ми даваш избор? — Каи я дари с най-дипломатичната си усмивка. — Колко щедро от твоя страна.
Левана отвърна на усмивката му.
— Ето на, не е толкова трудно, нали? — Тя се обърна с лице към залата и хвана Каи под ръка. Той зърна драскотината там, където я бе порязал с ножицата на сватбата.
Това му вдъхна сили. В този миг прозвучаха роговете.
Вратите бяха отворени и зад тях се появи пъстрото множество. Каи усети, че очите му се уморяват от ярките цветове, пулсиращите лампички и пищните воали.
— Станете да посрещнете Нейно Кралско Величество, лунната кралица Левана Блекбърн, пряк потомък на първия крал Сайпръс Блекбърн, и Негово Величество, император Каито от Източната република на Земята.
Засвири лунният химн. Каи и Левана тръгнаха бавно по пътеката. Ако не бяха крещящите дрехи, атмосферата щеше да бъде мрачна.
— Научих нещо интересно, преди да дойдеш — подхвана Левана, без да сваля усмивката от лицето си. — Преди малко са задържали в подземните ни килии предател.
Стомахът на Каи се сви.
— Продължавай.
— Изглежда, един от съучастниците на Лин Синдер се е промъкнал в двореца ни. Става дума за онзи престъпник землянин — доколкото знам, се казва Карсуел Трън.
— Интересно.
— Дали знаеш каква е била целта му?
— Може би се е обидил, че не е бил поканен.
Левана кимна на тълпата.
— Все едно. Задържахме го, преди да е напакостил.
— Радвам се да го чуя.
— И тъй като скоро ти ще бъдеш провъзгласен за крал на Луната, а той е бил твой затворник, реших ти да избереш как да го екзекутираме.